С@МОТ@ - Мартина Дечевска

14 март 2015 г.

Малко неща напоследък успяват да привлекат вниманието ми до толкова, че да нямам търпение за нещо (може би само втората част на Хотел Трансилвания), но когато разбрах, че Мартина Дечевска (за която ще ви разкажа по-подробно след малко) ще издава книга, направо леко фрийкнах. Тази сряда се отбих на представянето на книгата и побързах да си я взема. Пихме вино, имаше четене (доста графично), млади и интересни хора, атмосфера, абе .. беше готино.



Познавам Март от ерата на MySpace, когато бях най-обикновено провинциално 16 годишно момиченце, а Март на горе-долу моята възраст беше супер яка мацка с триъгълен бретон, червена коса, разкрепостена и интересна. Кратките ми интеракции с нея винаги са ме отправяли на седмото небе. 100% Март въобще не и е правело впечатление, но по това време не съм познавала и една душа, която дори бегло се доближава до моя музикален вкус, моите интереси и просто за мен тя беше олицетворение на това, което нямах смелост да бъда. Чудно е колко много можем да въздействаме на някой, без дори да подозираме в реалност. (wink wink за хората чели книгата)

Март имаше блог, не си спомням точно кога го открих, но бързо стана един от изворите ми на философия за живота, тайно си го крийпвах и четях разказите и, мислите и, откровенията. Спомням си една статия наречена "Трябва да забранят приятелките със закон", която прочетох може би в най-подходящия момент в живота си, до ден днешен си я препрочитам и дори говоря на хора за нея. (Бахти, звуча като най-голямия крийп на света, но Март .. предполагам разбираш как е с ImageBox :D) Март беше и първия открито BDSM човек, който познавам, първия дори толкова открито сексуален човек, който познавам. Всъщност "познавам" се случи, когато горе-долу завършвах училище и бях дошла в София на концерт на Combichrist (който се споменава и в книгата и, което искрено ме усмихна) Благодарение на музиката, която пускаше из социалните мрежи разширих кръгозора си и научих доста яки банди, постовете и в блога се увеличаваха, а аз не изпусках нито един.. съвсем наскоро просто се замислих и осъзнах колко много познавам Март без дори .. почти да я познавам.
Това обяснява ли достатъчно добре, защо бях крайно развълнувана да държа първата и книга в ръцете си?


Who needs eyes?
Та, след одата за Март ще ви кажа малко за С@МОТ@. Пробвала съм се множество пъти да правя ревю на книги за блога, но просто не ми се отдава. Книгите за мен са нещо много специално и интимно, те са сдъвкани от мозъка и съзнанието ми дотолкова, че просто явно ми е невъзможно да ги предам на някой друг, без буквално да разкажа какво се случва, а това е напълно безсмислено.
Прочетох "Самота" за една вечер, усамотена в спалнята си, след 1-2 водки. Самота е откровена реална.. нереалност. Разказ за смели хора. Два сюжета, бяла стая, ултиматум, сън или фантазия. Доколко всички сме свободни на избор, но всъщност колко сме ограничени. Дали не се ограничаваме сами.. или някой друг? Къде поставяме белите стени, къде започва и свършва "мрежата", къде започва истинското. Чувах в главата си песните от всяка глава, препратките към неща от ежедневието ни, местата, чувствата. Много уейв, секс, алкохол и декаденс. С@МОТ@ е точно това, което очаквах да видя от Март, дори повече.

Не мога да говоря повече за книгата, прочетете я сами, има я в книжарниците. Заслужава си. Март, поздравления, чакаме още!


BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

2 коментара

  1. Супер пост , Мани, беше ми интересно да прочета за книгата :) Знам за Мартина от БунтАрт още преди години когато живееше в Америка (нали?), но не знаех, че е издала книга :) Хареса ми поста и най-вече цветните снимки.

    ОтговорИзтриване
  2. Honey P, още съм в Америка аз, поне през повечето време. Ще се радвам да я прочетеш и да споделиш мнение. :)) С@МОТ@ е във всички големи книжарници.

    ОтговорИзтриване