Истанбул - миш маш от всичко

2 януари 2015 г.

Обещах пост за краткото ми пътуване до Турция, ето го и него! Пътуването не беше много дълго обмисляно, но с майка ми искахме да отидем някъде, просто някъде. Обсъждахме доста възможности и накрая се спряхме на Истанбул няколко дни преди Коледа. Хванах си багажа от София, прибрах се и тръгнахме с една туристическа агенция. Имахме местен екскурзовод, която беше много мила и ни разказа доста неща от историята на страната. Тръгнахме с нощен преход и след три дълги и студени часа на границата към 8 сутринта бяхме в центъра на града. 

Показаха ни основните забележителности и как да се ориентираме от хотела, след това имахме организирано посещение на Св. София, християнски храм, построен през 350г., служил като църква, а по-късно след поставянето на 4 минарета - превърнат в джамия, накрая през 1935г. - обявен за музей от Ататюрк. Вътрешността на храма е впечатляваща, през прозорците влиза лъчиста светлина и предва приказен вид на мястото. Вътре има както християнски, така и мюсюлмански символи, икони, мозайки и др.

Св. София отвън


Естествено нямаше как да пропуснем Капалъ Чарши, който е един от най старите и големи покрити пазари в света и вътре може да намерите над 3,000 магазина. С дневен поток от около 300,000 човека го прави най-посещаемия туристически обект в света. Капалъ Чарши има 4 изхода и естествено с мама ни трябваше 20 минути лутане да открием как да излезем от този лабиринт. Всеки вътре те приканва да влезеш, предлага ти неща, черпи те, но поради многото туристи там не е изгодно място за пазаруване и цените са много по-високи от нормалните за Истанбул. Цветовете и разнообразието в и около пазара е изумително, толкова много стока, че направо се чудиш какво да погледнеш първо. Хората казват, че от пазара не можеш да си купиш единствено здраве и вътре има, както се казва, от пиле мляко.

Един от входовете на Капълъ Чарши



Пресечка до пазара
Прекарахме първия си ден в Истанбул в пазаруване, града не е скъп, магазини има ПРЕдостатъчно и навсякъде можеш да се пазариш за всичко.. освен в моловете. Аз си мислех, че пазаренето е отживелица, но веднага след като някой ти каже цена за нещо ..цената започва да пада много бързо и стига до над 50% по-малко от първоначалната сума. Ако си нахакан можеш да пазариш безумно ниски цени за всичко, рядко има продавач, който да не се пазари, ние попаднахме на 1, въпреки че накрая и той се огъна с малко, добре че бяхме с точните хора. Вечер улиците на града се превръщат в открит пазар за дрехи и аксесоари на много ниски цени. Навсякъде е пълно с хора (особено туристи) и всеки предлага или купува. Дрехите са на щендери или на големи платнища по тротоарите. Пълна цигания хаха...

На втория ден имахме планирана разходка с кораб по Босфора, аз и мама се бяхме наредили редом до най-върлите почитатели на турските сериали, тръпнещи да видят къщите на любимите си герои. Може да ви е известно, че страдам от леко безпокойство що се отнася до превозни средства и при вида на корабите по Босфора вълнението ми се превърна в паника и мама ми даде малко успокоителни, които на мен ми действат явно като сакъделик наркотици и започвам да ставам хиперактивна. Започнах да снимам хората по моста над Златния Рог, които ловяха сафрид и други риби. Времето беше прекрасно, но градския смог закриваше гледката от моста.




С мама се радваме, че сме в Азия.
След това ни взеха с автобуса и отидохме да разгледаме палата Долмабахче, който е разположен буквално до водата на Босфора. Долмабахче значи "Пълна градина" а градините са наситина ..прекрасни. Въпреки че беше края на декември всичко беше прекрасно поддържано и зелено. Замъка отвън сякаш не ми изглеждаше толкова голям, колкото беше всъщност отвътре. Когато влязохме, беше забранено да се снима, но вътре всичко, което се чуваше от мен беше "Ухаааа!" "Лелеее!" "Уааааау!" Палата е украсен с над 35 тона злато и вътре е страшен кич, но сам по себе си е прекрасно място. Тронната зала просто ме остави без думи, чак не можах да възприема колко огромна и великолепна беше. Препоръчвам го на всички гости на Истанбул!






Завършихме последната си вечер с посещение на вариете ресторант, където имаше няколко часова програма с турски народни танци, "белиденс", хвърляне на ножове и певица, твърдяща че може да пее песни на всички езици. Поне със сигурност пя Лили Иванова доста добре .. чухме песни от държавите на всички националности присъстващи в ресторанта. Франция, Италия, Ирак, Тунис, България, Турция естествено и други. Това беше първото ми ..белиденс преживяване и честно казано ..не знам защо очаквах луд гюбек, всъщност момичетата танцуваха много хубаво и акробатично, музиката беше доста ..трайбъл (друга дума не ми идва), тоест не беше кючекчийска музика, не знам защо в България проваляме и осакатяваме всичко.

На следващия ден тръгвахме по обяд и преди всичко останало решихме да идем до Синята Джамия, тъй като до сега не бях влизала в мюсюлмански храм. Там нямам снимки, защото покрай всичкия народ вътре и факта, че ни накараха да се забрадим с мама се загубихме една друга и .. беше доста критично положението за около 30 минути. Рев, истерия, липса на роуминг, хора, още малко рев и .. се намерихме, хаха.






Като цяло Истанбул не се нареди в ТОП местата, които съм посещавала, но беше първия ми сблъсък с по-източна култура. Кухнята и претъпкаността на мястото откъм хора и ..боклуци най не ми харесаха. Това, което остави добро впечатление в мен, е че са запазили много от старите си традиции, сгради, паметници и можеш да видиш прекрасна хармония от трите цивилизации загнездили в това място. Космополитността и модерните небостъргачи не са на местата на малките и стари квартали, за разлика от много европейски градове. Истанбул е добро място за приключенски настроените и екстровертни хора, има какво да се види, доста неща според мен.. може и без тях.. но и без най-гадната миризма на овче града няма да е това, което е.
BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

1 коментар