Някакви любими

27 април 2015 г.

Здравейте, любими мои. Long time no see... ще ви разправям по-нататък. Днес съм решила да ви занимая с една приятна и лежерна тема за моите любими нещица напоследък. (Ох, имам чувството, че съм забравила как се пише пост)

Наскоро бях в Италия, ако все още не сте разбрали от instagram профила ми и се върнах с няколко покупки от KIKO, най-любимите от които са моливът за вежди и очната линия от серията Precision. 
Молива в 01 (сивеещо черно) много добре пасва на веждите ми и не помръдва от там цял ден. Определено е най любимия ми подобен продукт, който имам. 
За очната линия мога да кажа само хубави неща, това определено е най .. 'precision' четчицата, която съм използвала някога, адски лесно се създават всякакви форми и можеш до микро .. мили ..метър да си играеш с flick-а на линията. Адски е удобна и дълготрайна, не е водоустойчива, така че се поизносва към вечерта, но е много черна и матова и определено ми харесва много. 
Този гланц за устни получих преди доста време от представители на Golden Rose и чак сега започнах да го използвам, не съм свикнала да нося гланцове, но доста хора ми направиха комплимент и казаха, че цвета ми ходи, все още не мога да свикна косата ми да лепне по-устните, но определено съм пробвала и по-лепнещи. Сега ми харесва да го нося, нанася се много бързо без да му мислиш и ефекта е готин за ежедневието.


Наскоро се сдобих с нови маратонки, този път Adidas, а за да бъдем по-точни - Adidas Tubular K. Материала е доста интересен scooba-напомнящ и прилягащ по крака. Връзките са като декорация, защото цялата маратонка се чувства като чорап. Пантосвам с тях улиците цяла седмица и смятам, че доста ми прилягат на ..ансамблите хахах.


Миналия месец от работа с няколко колежки спечелихме ваучер за Dextrophobia Rooms, преживяването беше страхотно, адски е интересно, добре замислено, вкарва те на 100% във филма и излизащ от там с най-голямата усмивка. Заслужава си всяка стотинка според мен и нямам търпение да посетя новата им стая. Отидете с приятели, едно от малкото свежи неща за правене в София напоследък!


Изненада - започнах да гледам нов сериал. Vikings години наред ми се дърпаше, някак нямах вяра че ще ми хареса нещо излязло от History Channel, но БОЖЕ МОИ сериала е прекрасен, героите са невероятни, митове, легенди, взаимоотношения, боеве, драми, фентъзи, остроумни и забавни моменти - този сериал има всичко, под всичко визирам и Рагнар (главния викинг), който е толкова секси, че не може да бъде описано. Препоръчвам - гледайте. P.S. Саундрака е 10/10


The Dictionary of Obscure Sorrows сайт и най-после youtube канал, който ми е толкова любим, че искам да го изкреща през терасата. Сигурно няма местенце в youtube, в което се чувствам толкова .. прекрасно. Мога да гледам клиповете им с часове. Дават думи за усещания, които езика не може да даде просто обяснение. Чувства, мисли, емоции, които всички някога сме изпитвали, но не знаем как да опишем, не знаем защо се чувстваме така. Изгледайте поне трейлъра, който ви споделям тук и решете сами дали ще влезете по-дълбоко в заешката дупка. Настръхвам само докато си мисля, колко е брилянтен този канал.


И така short but sweet ви оставям да се наслаждавате на седмицата си, докато аз отпивам последната си глътка кафе тази сутрин. Замислила съм много нови постове, но все нещо .. не ми се получава, дори мисля да започна един страничен проект, за който се надявам да разберете до месец-два. Желая ви усмихната седмица и ще се чуем скоро. Не забравяйте да ме харесате във фейсбук и да ме следите в bloglovin за да сте в час с постовете, които предстоят.

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Tech Thirst

28 март 2015 г.



Напоследък много съм се размечтала и реших направо да прехвърля списъчето си от тефтера в блога. Някои от тези нещица са си доста смели желания, но се надявам да имам една или дуга тяхна вариация поне ... някога.

· iRobot Scooba | Тъй като имам куче, което постоянно мизерства и пуска косми из апартамента повече от 15 килограмовата ми коса един робот-прахосмукача с функция за миене на пода ще ми дойде перфектно.
· Clearsonic Mia 2 |Четките за лице винаги се представлявали интерес за мен. Струват ми се като много полезна джаджа за един човек с перманентни черни точки. Всички блогъри и влогъри, които хвалят четката не допринасят много за материалното ми състояние.
· Sigma 30mm f/2.8 | Един обектив от списъка ми с желани обективи остана незачеркнат, а именно 30 милиметровия на Сигма. Доста добър мултифункционален обектив, най-вече много компактен и лек идеален за често мъкнене. Много бих искала да го пробвам за видео.
· XBOX One | Конзолата е дългогодишна моя мечта, както всяка друга излизала някога. Имала съм щастието да отрасна с нинтендо игри и дискети, безкрайни часове марио, танкове, смъртоносни битки, СЕГА МЕГА ДРАЙВ. Ох...
· LG Projector | Проектора е нещо, което се надявам скоро да заживее в новата ми спалня вместо телевизор. Имам навика да гледам сериали преди да заспя и това ще е идеално решение. Качеството на LED проекторите е невероятно, искам!
· iPod Touch | Не че нямам iPod nano заровен в някое чекмедже, но е толкова стар, че вече едва ли знае за какво става въпрос. Имам го от ученическите си години и крайно се нуждае от ъпгрейд. Липсва ми да слушам музика докато отивам или чакам за някъде.
BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Неща, за които не дължиш обяснение

21 март 2015 г.

Има една мисъл, която гласи - "Никога не давай обяснение - враговете няма да ти повярват, а пред приятели не се налага." Сигурна съм в истинността и, но аз имам много развито чувство за .. (да го наречем) справедливост и често не мога да си замълча. Също така, ако някой ме съди за това което съм .. просто не мога да му обърна гръб. Такава съм си. Знам, че каквото и да правим, колкото и перфектно да е, колкото и невероятно да изглеждаме, никога не е достатъчно в очите на хората. Често попадам на хора, които се извиняват за какво ли не и едва ли не обясненията и извиненията стават на всяко изречение. Не сме длъжни да се обясняваме, извиняваме, да казваме ЗАЩО сме някакви, просто защото това е неизменна част от нас.


Никога не дължиш обяснение за това ..

1. Как се чувстваш.
Независимо от хората покрай теб, ако ти изпитваш някаква емоция - отдай и се! Никога не си длъжен да си в синхрон с когото и да е. Ако нещо не ти харесва - кажи го, възпротиви се, ядосай се. Ако нещо хубаво ти се случва, а хората около теб са задници и се чувстваш все едно някой ти е отнел правото да се радваш като дете - майната им. Имаш правото да бъдеш щастлив, тъжен, ядосан, уплашен, срамежлив без да даваш обяснение и да се извиняваш на някой. Имаш право на мнение и това те прави личност. Всеки който ти иска обяснение и ти държи сметка - веднага да напусне замъка ти!

2. В какво не/вярваш.
Вярванията и ценностите на хората са нещо много сериозно. Трябва винаги да сме наясно, че точно тези неща ни правят различни. Ако някога, някой приятел те упрекне за нещо, в което вярваш - прав му път. Никой не трябва да иска от теб са се откажеш от вярванията си, да те кара да се чувстваш зле и засрамен от тях. Човешката вяра е нещо много красиво и никой не трябва да се упреква за това. Твоите вярвания са си само твои и те ръководят жизнения ти път. Най-малкото някой трябва да се извинява, че е религиозен или да обяснява религията си пред неверници. Прекрасно е, когато имаш мнение и никога не се оправдавай или извинявай за него!

3. Начина по който изглеждаш.
Всички сме наясно как има неща, които не се променят (или поне не лесно) във външния ни вид. Когато си роден по някакъв начин, не можеш дори сам за себе си да намериш обяснение, пък да не говорим, ако някой те 'шеймва' за това, което си. Дори да си прекалено пълен, прекалено слаб, да се обличаш провокативно или консервативно, да имаш голям нос или цветна коса.. ТОВА. СИ. ТИ! Никой не те притежава за да ти казва как трябва да изглеждаш. Ако някой те злепоставя защото не се вписваш в НЕГОВИТЕ стандарти за красота и изящество .. намери куче и го насъскай срещу него, хаха! (шегувам се, или пък не *wink*)

4. Семейния и сексуалния ти статус.
Семействата и като цяло сексуалността на хората днешно време са толкова разнообразни и различни едни от други, има такова разнообразие от раси, полове, "класа", еднополови двойки, фетишисти, суингъри, в отворена връзка, моно/полигамност, самотни родители, млади или възрастни родители, без деца, с едно дете, с десет деца! Това е ТВОЕ решение, твое предпочитание, това е което floats your boat. Ще има хора, които не го разбират, ще ти казваш че мъж да ляга с мъж е грешно, че си извратен, че си побъркан, ма как ще ги изхранваш, че целта на живота на хората е да имат деца, че майка ти е вече стара и иска да те види под венчило, да се криеш, да те е страх. Не, не, не. Това, което става в спалнята на човека Х, това което е решил да прави с живота, си не е ничия друга работа, освен на Х и потенциалния му партньор. (Стига всичко да става със съгласие)

5. Вкуса ти (за мода, музика, кино, изкуство...)
Дори чак не знам как да започна тук, хаха. Като човек на специфични вкусове не веднъж ми се е случвало да имам ..критици. Заради начина по който изглеждам и музиката, която слушам съм имала проблеми както в училище, така и в живота си по-нататък. Което само по себе си доказва колко са тесногръди хората, и колко малко им трябва за да си направят извод за теб, който е базиран на това как изразяваш себе си или какво намираш за изкуство. Дори от хора, които уж са толкова "отворени" и за супер "ЗА" различията и ревностно защитават правото си да "бъдат различни". Често тези хора са най-огорчени от това, че ти си избрал да изразиш свободно любовта си по .. Майли Сайръс примерно. Едва ли не се е стигало до там да ме карат да им изброявам групи, които слушам в опит да се докажа като "истинска фенка". Майната ви. My body, my taste, my beliefs, my rules.

Просто защото ти не се вписваш в стандартите на някой друг, разбиранията или вярванията му, не му дава правото да те съди за това, което си. Същото важи и в обратен ред, не ставайте осъдителни спрямо другите, не ги наричайте нарицателни, не ги карайте да се чувстват зле, защото харесват нещо или са взели определено решение. Често всеки ти дава акъл как да си живееш живота, но този 'всеки' често не знае как да живее своя собствен.

Bitch, I dont need your approval. 
Im faboulous.



BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

С@МОТ@ - Мартина Дечевска

14 март 2015 г.

Малко неща напоследък успяват да привлекат вниманието ми до толкова, че да нямам търпение за нещо (може би само втората част на Хотел Трансилвания), но когато разбрах, че Мартина Дечевска (за която ще ви разкажа по-подробно след малко) ще издава книга, направо леко фрийкнах. Тази сряда се отбих на представянето на книгата и побързах да си я взема. Пихме вино, имаше четене (доста графично), млади и интересни хора, атмосфера, абе .. беше готино.



Познавам Март от ерата на MySpace, когато бях най-обикновено провинциално 16 годишно момиченце, а Март на горе-долу моята възраст беше супер яка мацка с триъгълен бретон, червена коса, разкрепостена и интересна. Кратките ми интеракции с нея винаги са ме отправяли на седмото небе. 100% Март въобще не и е правело впечатление, но по това време не съм познавала и една душа, която дори бегло се доближава до моя музикален вкус, моите интереси и просто за мен тя беше олицетворение на това, което нямах смелост да бъда. Чудно е колко много можем да въздействаме на някой, без дори да подозираме в реалност. (wink wink за хората чели книгата)

Март имаше блог, не си спомням точно кога го открих, но бързо стана един от изворите ми на философия за живота, тайно си го крийпвах и четях разказите и, мислите и, откровенията. Спомням си една статия наречена "Трябва да забранят приятелките със закон", която прочетох може би в най-подходящия момент в живота си, до ден днешен си я препрочитам и дори говоря на хора за нея. (Бахти, звуча като най-голямия крийп на света, но Март .. предполагам разбираш как е с ImageBox :D) Март беше и първия открито BDSM човек, който познавам, първия дори толкова открито сексуален човек, който познавам. Всъщност "познавам" се случи, когато горе-долу завършвах училище и бях дошла в София на концерт на Combichrist (който се споменава и в книгата и, което искрено ме усмихна) Благодарение на музиката, която пускаше из социалните мрежи разширих кръгозора си и научих доста яки банди, постовете и в блога се увеличаваха, а аз не изпусках нито един.. съвсем наскоро просто се замислих и осъзнах колко много познавам Март без дори .. почти да я познавам.
Това обяснява ли достатъчно добре, защо бях крайно развълнувана да държа първата и книга в ръцете си?


Who needs eyes?
Та, след одата за Март ще ви кажа малко за С@МОТ@. Пробвала съм се множество пъти да правя ревю на книги за блога, но просто не ми се отдава. Книгите за мен са нещо много специално и интимно, те са сдъвкани от мозъка и съзнанието ми дотолкова, че просто явно ми е невъзможно да ги предам на някой друг, без буквално да разкажа какво се случва, а това е напълно безсмислено.
Прочетох "Самота" за една вечер, усамотена в спалнята си, след 1-2 водки. Самота е откровена реална.. нереалност. Разказ за смели хора. Два сюжета, бяла стая, ултиматум, сън или фантазия. Доколко всички сме свободни на избор, но всъщност колко сме ограничени. Дали не се ограничаваме сами.. или някой друг? Къде поставяме белите стени, къде започва и свършва "мрежата", къде започва истинското. Чувах в главата си песните от всяка глава, препратките към неща от ежедневието ни, местата, чувствата. Много уейв, секс, алкохол и декаденс. С@МОТ@ е точно това, което очаквах да видя от Март, дори повече.

Не мога да говоря повече за книгата, прочетете я сами, има я в книжарниците. Заслужава си. Март, поздравления, чакаме още!


BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Оптимизация на "Популярни постове"

5 март 2015 г.

Много, много хора ме питат как направих приставката с "Популярни постове" да изглежда по този начин и реших за по-лесно да направя пост за всички. Не мисля, че този пост ще работи за хора, които използват WordPress или друга платформа, но на Блогър е тествано и работи на 100% след лека оптимизация на кода, който ще ви дам по-долу.


МАНИи x Hannah Maggs

2 март 2015 г.

Мятам един бърз пост за да ви споделя вълнението и любовта си по една прекрасна влогърка наречена Hannah Maggs. Следя Хана от около година, горе долу когато се роди детето и, което е централна фигура във влоговете и. Семейство Мичалак са крайно прекрасна двойка и бебе Грейсън е страхотно слънчице, което ти пълни сърцето всеки път.
Според мен са крайно недооценени влогъри и заслужават много повече фенове отколкото имат. Влоговете им са изпипани до съвършенство, крайно артистични, искрени и неподправени. От прекрасното качество на клиповете, заснемането, настроението, и музиката до емоциите всичко е на много високо ниво. Общо взето събират каквото са снимали през седмицата в един ~30минутен влог и ъплоудват всяка неделя. 
Хана е много вдъхновяваща личност, минала през доста трудности в живота си и намирам за супер интересно да следя ежедневието и като млада майка. Правят неделите ми крайно прекрасни и дългите клипове не ме отегчават дори за секунда. Препоръчвам да отделите малко време за да се запознаете с тях!

Може да намерите Хана тук: Youtube | Blog | Twitter | Instagram| Facebook


BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

5 неща в които НЕ вярвам

21 февруари 2015 г.


Късмета.
Не вярвам, че хората са късметлии или каръци в живота си. За мен никой не става богат, успешен, щастлив благодарение на късмета. Вярвам в шанса, в рационалното, също така няма човек на света, който да ме накара да повярвам, че някой е "Марко Тотев"  ей така.. просто защото. Особено се дразня от суеверни хора, подскачащи на един крак, бягащи от стълби, черни котки, идеята да се върнат вкъщи след като са тръгнали за някъде, не изнасят боклука си вечер и т.н. Вярвам, че сами се събаряме с негативно мислене и постоянни страхове и опасения от лош късмет. Вярвам, че не ни трябва "късмет" за да бъдем щастливи, а просто постоянство, труд и желание.

Щастието "АКО..
(не) бях направил това и онова, бях се върнал, бях простил, бях дал шанс, бих имал по-хубава къща/кола/работа." Well.. можеше и да си, но никога няма да разбереш освен АКО .. не можеше да надникнеш в паралелна вселена. Има хора, които вечно живеят в идеите какво е можело да бъде и как АКО .. нещо било малко по-различно, са щели да бъдат ..царе. Живеем тук и сега. Мисли  за неща, които нямаме силата да променим само ни провалят по пътя за нещата които ЩЕ .. бъдат. Никога не се лъжете да страдате с мислите как е можело да сте по-щастливи АКО ...

Кармата
Ще започна с това, че много бих искала да вярвам, но с времето колкото по-циничен човек ставам, толкова повече се убеждавам, че кармата ни служи като един вид успокоение. Някой ми стори зло - ще му се върне. Правя добро за другите - ще ми се случи нещо хубаво. Не вярвам в съдбата, не вярвам в кармичното причина-последствие. Не мога да стоя безучастна и да се успокоявам с "Е, някой ден ще видиш какво е.." Също така .. не го пожелавам на никой. Не искам злото да рефлектира от мен и да се залепва на деятеля. Не искам доброто, което правя да бъде върнато на мен, просто защото ..така "всичко се връща". Не мога да разчитам на това. Мога да разчитам на това да бъда добър човек, колкото мога и тези, които ме раняват - много им здраве.

"Бъди себе си!"
Много ми е непонятно, когато някой каже "бъди себе си" .. какво означава това? По какъв начин някой може да бъде .. някой друг. Всички хора сме съвкупност от идеи, мисли, вярвания, морални ценности, всички придобити от родители, приятели, телевизия, житейски уроци.. всичко в нас е усвоено от ..отвън. Тази усвоена съвкупност формира нашето АЗ и дори, когато сме прихванали начина на говорене на някой, пак .. сме себе си. Дори когато носим "маска".. тази маска просто е друга част от нашето лице.

Хора, които мразят лъжата.
Не че нещо, но според мен всички ОБОЖАВАМЕ лъжата. Сблъскваме се с лъжи всеки ден, от хора, списания, вестници, телевизия. Ние обичаме да бъдем лъгани, обичаме да ни казват колко по-щастлив ще стане живота ни ако отслабнем, се гримираме, всички ни харесват, купим си по-хубава кола, имаме яко гадже. Лъжи ни заливат всеки ден и това което мразим всъщност е истината. За 25 годишния си живот, хората не са ме харесвали, защото съм пряма и крайно директна. Вярвайте ми - хората не обичат да чуват истината. Кой иска да чуе че е дебел, грозен, беден, некадърен? Хората го знаят, но охх .. колко обичат да чуват лъжата за това колко са по-прекрасни от самия живот. По цял ден се лъжем у дома, на работа, дори като заспиваме си казваме "абе .. утре ще е по-добре". Четем таблоиди, измисляме клюки.. правим живота си интересен, защото просто мразим да разбираме, колко сме зле всъщност.

Вие в какво не вярвате? Не сте съгласни с мен - коментарите са разрешени ;-)


BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Грижа за косата

8 февруари 2015 г.

И как поддържам синия цвят на косата си.



Преди около половин година започнах да изсветлявам доста голяма част от косата си за да постигна едно доста дълго мечтано синьо омбре. Боядисвам и поддържам косата си черна от 8ми клас (повече от 10 години) от тогава доста пъти съм имала различни кичури, омбре и т.н., но никога не съм обезцветявала толкова голяма част от косата си. От миналото лято до сега косата ми е обезцветявана общо 5 пъти и нито един път не съм слагала черна боя. 3 пъти изсветлихме първия път и след като израстна отрязахме почти всичко от омбрето и после повторихме процедурата на естествената ми (не боядисана) коса. Първия път се наложи да изсветляваме толкова пъти, защото напластената черна боя е кошмар за премахване. В резултат текстурата на косата ми се промени доста. Стана по корава, склонна към накъсване, суха и още по-бухнала от преди. 


Майка ми веднага след процедурите с изсветляването ми даде маска на L`oreal от серията Absolute Repair, която сътвори чудеса и направи косата ми доста по-мека и жилава. Самата маска е доста гъста и понякога дори я нанасях на сухата си коса и стоях така 30тина минути. След като маската свърши преминах на терапията за коса на Лъш - H'suan Wen Hua, която по принцип си се нанася на суха коса. Двете бурканчета едно след друго много помогнаха на косата ми. През това време ползвах безсулфатен шампоан на Eucerin (за жалост изхвърлих бутилката), който много щадеше синьото и смятам, че допринесе за благосъстоянието на косата ми.

Сега към момента не ползвам маска, но редувам две новооткрити серии шампоан и балсам, които много харесвам. Преди известно време бях при семейството ми по родните места и се наложи да използвам балсама на Wella за боядисана коса, който майка ми използва. Много ми хареса и веднага се възползвах от дискаунта си във feelunique и си поръчах шампоан и балсам от същата серия - Brilliance. Освен че миришат много хубаво правят косата ми много мека - щадят синьото. 
Към другата двойка от марката INVENTIA подходих с известна доза скептицизъм, защото до сега не бях ползвала продукти с колаген върху косата си, любезно ми бяха изпратени 3 продукта от aloha.bg, които ползвам нон стоп от момента в който съм ги получила. Искам да кажа, че решението ми да приема тези продукти беше едно от най-правилните, които съм вземала последно време, защото благодарение на някое чудо в този шампоан акнето по скалпа ми изчезна на 95%. Не знам на колко от вас е известно, но аз противно на нормалните хора имам акне не по лицето, а по скалпа. През годините съм пила какви ли не хапчета, мазала съм се с антибиотици и какво ли не ..накрая някакъв непознат шампоан, за чието съществуване дори не бях наясно до преди месец ме оправи. Признавам - прекрасен продукт, който ще купя отново. Не съдържа сулфати, малко жалко има доста парабени, НО това да нямаш пъпки по главата е безценно, хаха.


Та, да си поговорим за боядисване. Доста хора ме питат как боядисвам косата си синя и мисля че дойде време за отговори, хаха.

Мажете си се със синьо, колкото си искате, но за изсветляване и обезцветяване препоръчвам да се доверите на професионалист. Синьо омбре, особено на черна коса е доста трудно за постигане, защото колкото и постепенен е прехода към русо, синьо на жълто не хваща. Общо взето тези два цвята се 'бият'. Аз лично се безцветих с прах, който е доста силен и изсветлява с до 9 тона. Стоя по около 40 минути на изсветляване и периодично се проверява дали е разпределено равномерно и се опреснява ако е нужно. Между процедурите оставям косата си да се възстанови около седмица, но колкото повече - толкова по-добре. След всяко изсветляване слагам син коректор на BES, който убива жълтото доколкото може и дава добра основа за полу-перманентната боя на La Riche - Directions, която ползвам. Като цвят използвам Atlantic Blue и гледам да го подновявам всеки месец. Боята струва около 13лв и я купувам от Metal Haven в София. Мисля, че може да я намерите и онлайн.
Искам да отбележа, че косата ми е дебела, жилава и като цяло - много по рождение. Доста носи на третиране и този пост не е гайд за това как да си изсветлите или боядисате косата синя. Цветната коса е страхотна, ако имате смелост - давайте!
BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Целувки за влюбените [GIVEAWAY ft. AVON]

1 февруари 2015 г.

Здравейте! Наскоро получих едно страхотно предложение от AVON да пробвам най-новото им червило Ultra Color Indulgence и заедно с това да наградим двама от читателите ми по повод празника на влюбените. Ке-ке <3

Да, косата ми е зелена. Скоро ще подновя синьото, worry not :D
Кратко след това получих пратка съдържаща подаръците и нещичко за мен и оттогава насам тръпна в очакване да ви покажа. Цвета, който най-много ми хареса е Honey Flower, а той е един от 20те възможни нюанса, от които може да си избирате. Също така доста ми допадна Red Dahlia, изглежда като доста ..мой цвят, хаха (може да разгледате нюансите на сайта им) Наскоро ви споделих манията ми по нюд лакове, това червило се вписа доста добре в колекцийката ми от телесни цветове. Червилото е със средна покривност и доста хидратиращо, не изсуши устните ми грам, разнася се много приятно и изглежда като глос-червило на устните. Също така мирише много вкусно, хаха. Цвета е телесен, леко розовеещ, след нанасяне е по-гланцов, но след известно време придобива сатенен завършек, който доста повече ми допада. Както се казва цвят "your lips, but better". Харесва ми, че може да се нанася и дори без да се гледаш в огледало и бързо може да се съживи при нужда. Опаковката е тънка, пластмасова, като типичните за AVON, добре изглеждаща и щраква без проблем да за предотврати вероятни инциденти при отваряне в чантата.


~GIVEAWAY~


Avon бяха така добри и ми предоставиха два прекрасни цвята, които да подаря на две щастливи момичета (или господа, на които би им послужило или пък такива, които искат да зарадват някой специален за Св. Валентин) Телесния Honey Flower и кораловия Daffodil Petal. Правилата са много прости:

1. Може да се запишете за участие САМО И ЕДИНСТВЕНО през по-долната приставка на rafflecopter, тя в определения ден и час ще избере двама победители на случаен принцип.
2. Печелите едно записване за играта просто защото сте тук и споделите кое червило бихте искали, едно ако харесате фейсбук страницата на блога ми, едно ако споделите снимката на играта, едно ако ме последвате в bloglovin' и едно ако ме последвате в instagram. Това ви дава 5 възможни шанса да спечелите.
3. Ще изтегля и обявя печелившия на 14.02.15г. и записвания се приемат до тогава.

a Rafflecopter giveaway

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Хм, женственост?

18 януари 2015 г.

Преди няколко дни Пири и Поли отвориха тема за женственото и ..женствеността като усещане за едни млади девойки, като нас. Вдъхновена от тях, пък и особено заради личната покана на Пири реших и аз да напиша няколко реда за моя поглед и това какво е да си в моите дамски обувки, едната 38, а другата 38,5...
Ще започна от там, че никога не съм се чувствала като ... дама, поне не в общоприетия смисъл на тази дума. За мен женственото е едно много разтегливо понятие и зависи много от отделния човек.. от излъчващия и възприемащия, от това как си възпитан, какво очакваш и като цяло какви женствени образи са ти служели за отправна точка. Смятам себе си за малко или много отражение на майка ми, която е една от най-силните личности, които познавам, жена която не може да възприема себе си в рокля, жена която не се оставя да бъде зависима от някого, жена която знае как да се оправи с ..всичко. Наскоро с нея си говорихме, че моя най-голям ужас е да стана нечия 'кукличка', но за това след малко..


Женственото в мен е..
  •  Безпокорна
От малка съм голям индивидуалист и винаги съм се оправяла сама, за мен свободата да не съм зависима от някого е на първо място. Когато върша нещо, не обичам да ми помагат, когато имам трудност, не се обръщам към когото и да е било. Вървя пътя си сама и така го правя най-добре. Пътите, в които съм допускала чужда намеса винаги са били изключение и никога не са били нещо лекомислено. Когато имам контрола над ситуацията и живота си се чувствам добре, когато не завися, когато не гледат на мен от високо. Може би за това не позволявам на мъжете до мен да ми правят подаръци, да ме глезят, да се грижат за мен. Радвам се, че съм на такъв етап от живота си, в който сама мога да направя и достигна нещата, които искам (в по-голямата си част) и не завися от някой ..външен човек. Това за мен е сила, свобода, а според мен жената трябва да е силна и независима. Странни са ми момичета 'кукли', които някой отглежда, сресва, храни, поддържа и т.н. Нямам нищо против, но определено не се виждам в такъв образ. Когато някой се опита да ми плати сметката, обикновено получава шамар през ръцете (но пък като една жена обичам да ми предлагат, въпреки че успеваемостта е почти нулева)

  • Желана
Никога не съм се срамувала от това, че обичам да привличам внимание. Ако не обичах, (МОЖЕ БИ) нямаше да имам синя коса, нямаше да се обличам екстравагантно,да си слагам толкова обеци, татуирвки и т.н. Може пък и при всички положения да съм така, но човек никога не знае. Искам от сега да кажа, че обичам да привличам внимание, но рядко се възползвам от него. Често пъти сама се дистанцирам от ..центъра на всичко, от контактите с хора, запознанствата.. оставам някъде в ъгъла след като вече съм влязла демонстративно. Именно за това много хора ме мислят за надута, а аз като прост интроверт силно подбирам кой и в доколко влиза в личното ми пространство. Обичам да се чувствам.. заглеждана, да се наглася преди да изляза. Да хвърля труд по визията си, да осмисля дрехите си, грима си според това къде, с кого и кога отивам. Това ми дава известна доза увереност и веднага изправям стойката си след като съм получила поглед или два, хаха. Това е нещо доста женско, някак смесено-сигнално, но какво повече би искала една жена от това да се чувства желана .. освен да се чувства ..

  • Способна на избор
Много жени се чувстват дискриминирани по една или друга причина, особено напоследък много се заговори за феминизъм, права, борба и т.н. Не ми се говори много за това, но единствено се съгласявам и смятам, че през целия си живот ние, жените се чувстваме малко или много притиснати, от очакванията да бъдем домакини, майки, да изглеждаме добре, да се грижим за себе си (по възможност и за още няколко човека), но в крайна сметка много от нас .. имат правото на избор, включително и аз. Това ми право ми дава свободата да моделирам жената, която искам да бъда. Това право ми даде избор да боядисам косата си, да се татуирам, да уча, да прекъсна, да уча пак, да си намеря работа, която ме удовлетворява, да не завися финансово или психически от някой, да си избера партньор, който ме уважава, да нямам деца, да избера безбрачието, да избера самостоятелността пред зависимостта от мнения, очаквания, контрол. Всички имаме избор да избягаме или да стоим. Трябва ни само смелост.

Искам да прочета мнението на Нина, Мирсеа, МериКали, Йори, СветлаМария, ЯнаАди, АнаАн, РозалиАдриана и на всички, които четете!

П.С. Не говоря за всички жени, не искам да критикувам някого или да казвам, че моя начин е правилния начин. Всички имаме морал и ценности, които ръководят живота ни. Аз не съм съдник, моля не бъдете и вие.


BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Winter SOS

11 януари 2015 г.

Не знам защо всички са се заели да ме питат за любимите ми козметични продукти за зимата, хората някак като знаят, че имам блог постоянно надничат какъв балсам си слагам, с какво си мажа ръцете и т.н., хаха. Познато блогъри? Реших на бързо само да споделя за любимите си козметични продукти за сезона. Ей, така.. информативно.


Сухото олио NUXE винаги ми е било любимец по цяла година, но зимата особено. Обичам начина по който мирише и как кожата ми се чувства след като го позлвам. Дори понякога слагам на косата си малко от него. Зимата е особено полезен продукт и го препоръчвам на всички. Това е втората ми опаковка, което е доста показателно.
За лосиона Celebrate на Lush, вече говорих на кратко в един от предишните ми постове. Тогава не бях толкова запозната с продукта, но сега съм напълно обсебена. По принцип цитрусовите миризми в козметиката са ми гадни и ми напомнят на някакъв почистващ препарат, но celebrate не мирише толкова на лимон, колкото на .. сладки портокали и розов грейпфрут и греяно вино с портокали и джинджифил хаха, но определено не мирише тежко или сладко. Мирише на бъдни вечер. Оставя кожата ми мека и аромата се запазва през деня.
Cicaplast Levres на La Roche Posay е откритието ми за този сезон. Не мога да кажа достатъчно за да го нахваля. Всички балсами за устни в крайна сметка.. са си балсами за устни, Cicaplst е серия специално за раздразнена кожа, претърпяла нещо доста неприятно. Балсамчето идва в прекрасна тубичка и за няколко часа напълно възстанови устните ми от студения и жулещ въздух отвън. Сложете го преди сън и ще се събудите с бебешки устни. Прекрасен продукт!
Bioderma Hydrabio Serum от много време насам е любимия ми хидратиращ крем за лице. Всеки път след баня, особено след като съм ексфолирала кожата си над мивката слагам от серума и той попива магически. Когато слагам ФДТ след серума забелязвам, че сухите участъци са загладени и всичко се нанася по-лесно. Вече изпомпвам последни капки от него и ще ми е време за нов съвсем скоро.


BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

Истанбул - миш маш от всичко

2 януари 2015 г.

Обещах пост за краткото ми пътуване до Турция, ето го и него! Пътуването не беше много дълго обмисляно, но с майка ми искахме да отидем някъде, просто някъде. Обсъждахме доста възможности и накрая се спряхме на Истанбул няколко дни преди Коледа. Хванах си багажа от София, прибрах се и тръгнахме с една туристическа агенция. Имахме местен екскурзовод, която беше много мила и ни разказа доста неща от историята на страната. Тръгнахме с нощен преход и след три дълги и студени часа на границата към 8 сутринта бяхме в центъра на града. 

Показаха ни основните забележителности и как да се ориентираме от хотела, след това имахме организирано посещение на Св. София, християнски храм, построен през 350г., служил като църква, а по-късно след поставянето на 4 минарета - превърнат в джамия, накрая през 1935г. - обявен за музей от Ататюрк. Вътрешността на храма е впечатляваща, през прозорците влиза лъчиста светлина и предва приказен вид на мястото. Вътре има както християнски, така и мюсюлмански символи, икони, мозайки и др.

Св. София отвън