Iceland: Thingvellir + Strokkur + Waterfalls

29 юни 2014 г.

На третия ден напуснахме фермичката, в която бяхме отседнали и поехме към вътрешността - Thingvellir, националния парк в който се срещат двете тектонски плочи, най-голямото езеро в Исландия - Thingvallavatn и първия парламент основан през 930г., което го прави един от най-старите подобни институции в света.
По пътя се насладихме на много живописни гледки, равнини, планини, водопади и един стридояд-майка, който се опита да ме убие в подножието на Ейяфятлайокутъл. (Така става с любопитните фотографи)

На много места се срещат подобни камари от камъчета, които олицетворяват желанието да се върнеш отново на същото място. Също така ще срещнете и табели забраняващи строенето им за да се избегне нарушаване на флората и като цяло изгледа на мястото.

Тук нямаше забранителна табела. :P Част от езерото се вижда зад мен.
Селфи, Стролове, Спаркове, Сезера.. предимно сусмивки. Аз мама и вуйчо.

Изглед към парламента и тектонските плочи на Тингвелир.

Искаме да срещнем някой от каста на "Игра на Тронове", но така и не успяхме. Мястото ще е познато на много фенове, като местоположението на "The Vail" в сериала.


От 17ти век до сега в Тингвелир са се състояли 15 обесвания, 30 обезглавявания и 18 удавени жени в бързея на долната снимка. Удавяни са предимно защото са били "за срам", тъй като са родили извънбрачни деца.. мъжете виновни за деянията са били обесвани. Това се е дължало на датски закон, Исландия е станала самостоятелна държава (отделна от Дания през 1944г.)



По пътя за следващата нощувка си намерихме кончета. Общо взето ги има навсякъде и се обзалагам, че са много повече от човешкото население.

На вратата ни чакаше 30 килорамовия Galdur, което доколкото разбрах на исландски значи "магия"
След като отпочинахме се отправихме още по-навътре в острова и по път за Gullfoss се отбихме да видим гейзерите. Прочутия Geysir, който е бълвал гореща вода в продължение на 10,000 години, но в последните 100 години е малко позаспал вследствие на земетресения. Малкия му брат Strokkur все още изригва на няколко минути и си е интересна гледка, защото до сега не бях виждала гейзер.



След малко обикаляне и гледане на изригваща вода се отправихме към друга много популярна дестинация, а именно "Златния водопад" - Gullfoss. Наричан от мнозина "Европейския Ниагара", Гълфос беше забележителен.. големината, силата и мощта му просто не могат да се предадат на снимка. Виждате малките човечета, но просто шума на водата, пръските .. чувството колко малък и нищожен си застанал до нещо толкова могъщо.. Невероятно е!


Тази снимка все още не можем да си обясним как се е случила. Говорихме си колко много искаме да изгрее слънце за да се появи дъга от пръските и явно .. се е случило за кратък момент. Забелязахме снимката чак на другия ден.


След Гълфос поехме от вътрешността - на юг към два водопада, които преценихме, че ще имаме време да видим преди да трябва да се настаним за нощувка, а 'нощувка' в Исландия през лятото е силна дума. Нощ няма, тъмно въобще не става. Само за 2-3 часа става .. мм, все едно слънцето ще залезе, ама така и не се случва :D
Вуйчо ми чакаше с нетърпение да видим Seljalandsfoss, водопада зад който може да минем. Водата пада от 60 метра, от място, което някога е било плажна ивица, сега - земя благодарение на много вулканични изригвания в миналото. 





Само на 30тина километра от там се намираше нещо друго, но също толкова красиво - Skogafoss. Снимките ми от там имат странен grain, предполагам защото много намокрихме фотоапарата по всичките водопади, през които минахме по-рано.



Липсата на вятър за кратко ни позволи да се набутаме почти до мястото на което пада водата, но естетсвено за точно 30 секунди времето се смени и силен вятър обърна падащата вода към нас и общо взето станахме водолази.. преоблякохме се в колата по спешност, хапнахме топла супа от сьомга, пихме по един билков чай и се върнахме да поспим. 

Утре ни чакаше мястото, което най-много исках да посетя..

Гласувате за моята снимка и история за да спечеля връщане в Исландия.
Част 1 : Част 3

follow, like, love

Iceland: Reykjavik + Hraunfossar

28 юни 2014 г.

Здравейте! От няколко дена се мъча да събера сили и ..мисъл за да направя този пост. Доста от вас знаят, че мечтата на живота ми беше да посетя Исландия и вече мога да се похваля, че това се случи. Преди няколко дена се върнах от 5-6 дневно посещение на най-красивото място на планетата. Имам около 2,000 снимки и ми беше адски трудно да отделя няколко с които да мога да обобщя преживяното.

На 18.06 след 2 полета и над 7 часа път стъпихме на летището в Кефлавик, от там след малко проверки на документи и разсеян rent-a-car служител започнахме приключението си. Бързо-бързо се чекнахме в хотела, преоблякохме се и хванахме да пообиколим улиците на Рейкявик.
Рейкявик е столица най-големия град в Исландия. Населението му е над 120,000 жители, което е горе-долу 1/3 от населението на цялата страна. (За справка територията на Исландия е горе-долу колкото тази, на България) Разминахме се с доста българи, по улиците основно видяхме туристи, а месните си личат от далеч. Мъжете и жените им са високи (поне по-високи от това, което виждам при нас) предимно руси или червенокоси, почти не видяхме пълни хора, всички са много стройни и имат красиви и добре изразени черти на лицето. Доста мъже рок-ваха ъндъркът прическа, а жените или имаха много дълги или много къси коси, все гъсти. Хората са адски мили и възпитани, по улиците е чисто и въпреки дъждовете никъде няма кал (просто защото нямат и много-много пръст) На доста места забелязахме, че тревата е изкуствена, като на футбулно игрище, а там където има дървета ..винаги са сеяни с цел. Къщите са пъстри с изолация, предимно дву-три етажни.


По главната търговска улица - Laugavegur имаше доста ресторанти и гифтшоп-ове, магазинчета и всякакви интересни неща, навсякъде е много скъпо, основно ястие е м/у 2000 - 3000 крони (25-40лв), естетсвено има и изключения, достатъчно фаст фууд опции и евтини супермаркети като Bonus и Kronan. Минахме и покрай балкански ресторант, но така и не влязохме. Доскоро е имало сух режим и все още не може да си купиш алкохол от доста места, а в заведенията е много скъп. По принцип турситите се съветват да си купуват бира от безмитните магазини на летището.

Намерих си плюшена кайра за гушкане!
Почти всяка легенда в Исландия включва някой трол, елф или дух, така че може да ги видите почти навсякъде. Кайрата (Puffin или на исландски - Lundi) също е национален символ и може да си намерите играчка или фигурка във всеки магазин за подаръци, но и за жалост и в менюто на доста ресторанти. Ядат кайри, коне, навсякъде висят кожи, риби, кости от китове и какво ли още не.. на моменти настръхвах. Това и беше единственото, което не ми хареса .. засякох доста НЕ animal-friendly vibe.

Тролове
Концертната зала Harpa и в дясно - Stjórnarráðið, министерския им съвет.
Седнахме за обяд в един доста приятен ресторант. Аз хапнах сьомга с пюре от сладки картофи, а майка ми и вуйчо - бургери с исландска бира Viking.
Лутерианската църква Халгримск (Hallgrímskirkja) най-голямата в Исландия.
Бързо-бързо си харесах къде ще живея.
Sólfar (т. нар. Sun Voyager)
Стоях извстно време да мириша морето и да гледам как птиците ловят риба.
Harpa-та отблизо
Влязохме и вътре за малко
За жалост нямаше слънце.
Следващия ден малко поотпочинали хванахме пътя на север към двата водопада Hraunfossar и Barnafossar, по пътя спряхме на място, където извираше гореща вода. Навсякъде имаше предупредителни знаци да не се пипа водата, защото извира с топлина м/у 80 и 100 градуса. До извора естетсвено имаше малка станция за усвояването на тази вода и я вкарват в тръбите за парно и гореща вода за къпане/миене и т.н. в домакинствата.


Не след дълго пристигнахме до първия си водопад. Сред поле от застинала лава от земята извира вода и формира много живописни малки водопадчета. Името на Hraunfossar идва от съществителното Hraun, което значи лава.


На няколко метра е разположен и Barnafossar, който е известен още като Children's Waterfall. Едно време е имало естествен мост над водопада, но легендата гласи, че две деца от съседна ферма в коледната нощ изчезнали, не след дълго телата им били намерени вследствие на падане от моста и удавяне в река Hvita, майката в мъката си проклела моста. Казала, че никой вече няма да може да пресича  без да се удави. Не след дълго земетресение разрушило моста. Сега има изкуствен мост на същото място и там пресякохме реката за да се разходим по полетата от застинала лава.


Валеше ни обилен дъжд, но не ни попречи да разгледаме пукнатините и наслагванията.
Бяхме опътени до близко селце да разгледаме каменни рисунки направени от местен артист и там видяхме първата си 'хобистска къща' хаха, а в далечината малък водопад, който решихме да инспктираме отблизо



След няколкочасовото си приключение се прибрахме в къщата за гости в непосредствена близост за почивка и да съберем сили за следващия ден. Къщата беше част от семейна ферма с всякакви животни, пихме домашно мляко и си играх с кучетата, които поради липса на клони бяха научени да носят камъчета. 



Така неусетно свършиха ден 1 и 2. Утре ни очакваше ново приключение...

Гласувате за моята снимка и история за да спечеля връщане в Исландия.
Част 2 : Част 3


follow, like, love

Tattoo Expo 2014

15 юни 2014 г.

Снимка: Bulgaria Tattoo Expo
Снимка: Tattooed People of Sofia
Снимка: Личен Архив
Снимка: Bulgaria Tattoo Expo
Снимка: Tattooed People of Sofia
Снимка: Mirsea
Снимка: Nolita
Снимка: Nolita
Снимка: Bulgaria Tattoo Expo
Снимка: Nolita
Снимка: Nolita

Снимка: Maria Atanassova
Снимка: Снежана Стефанова
Снимка: Личен Архив
Снимка: Tattooed People of Sofia


 follow, like, love