In memoriam

27 август 2014 г.


Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?


Почивай в мир, Валери Петров!

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

2 коментара

  1. https://www.youtube.com/watch?v=0qgzzIZZOsw
    +
    http://www.slovo.bg/old/plamak/20102/20102013.htm

    ОтговорИзтриване
  2. Отиде си един по детски чист и истински човек... Много тъжно, малко са останали хората, които да ни даряват с такава поезия вече. Нека почива в мир!

    ОтговорИзтриване