Интроверти + Социално безпокойство

5 юли 2014 г.

Още една тема на леко психологическа вълна. За 1-2 дена доста любими влогъри пуснаха видеа свързани с техните безпокойства, било то панически атаки, тревожност, социално безпокойство и т.н. ..естествено веднага се вдъхнових и за мой текст, защото доста често и на мен се налага да се справям с тревожност, която е провокирана от ..социални интеракции.



Често казвам, че съм малко шизофренична, защото съм силно интровертна личност 'с дрехи' на екстроверт. Играя много добре ролята на социален тип човек и дори много хора не могат да си ме представят в другата светлина. За мен екстовертите са невероятни хора и винаги дали защото съм усещала натиск от обществото и се е очаквало от мен или просто аз съм имала нуждата ..съм играела ролята на такъв. Истината е че за интровертите е много по-лесно да играят социални хора, отколкото обратното. Както и да е.

Една доста лоша комбинация е това да си интроверт и да страдаш от социално безпокойство. (Да, екстровертни хора също страдат от такова, както това да си интроверт не е равно на това да си срамежлив, има и срамежливи екстроверти.) Комбинация, която се проявява по-често отколкото ми се иска.

Ще започна с това какво е социалното безпокойство, защото за интровертите съм писала вече тук
Социалното безпокойство е вид тревожно разтройство, което се провокира от обществени изяви, социализиране, комуникация с други хора. (А аз уча PR, хаха) При мен тревожността най-често идва ПРЕДИ социалния контакт, когато знам, че ще ми се наложи да си говоря с някого, да съм в стая с много хора, да изнасям реч, презентация и т.н. Примери:

Някой ще ме покани да излезем (колкото и да ми е приятен човека) лесно се паникьосвам и си измислям оправдание да стоя вкъщи. Причината е, че най-вероятно покрай нас ще има други хора, ще се наложи да идем в парк, заведение или просто чувствам, че нямам много неща за разказване и се вкарвам във филм, че ще си мълчим през цялото време. Стресирам се и се затварям у дома.

Small talk. Видя някой по улицата (колкото и да ми е приятен човека) и знам че ще се засечем и ще трябва да си разменим няколко думи. Паника. Не искам да говоря с никого, не знам за какво да си говорим, да се прегърнем ли, да се здрависаме ли. От кога не сме се виждали, колко да говоря, да се спра ли или да помахам и да се разминем. Паника, паника, паника... избягвам в другата посока.

Покана за събитие, фотосесия, участие в нещо. Мигновен отговор - не, отново започвам да се чудя за оправдания да не ходя. Ще се изложа, не знам къде да стоя, ръцете ми пречат, ами ако някой не ме хареса, кой ще е там, дали ще трябва да си говорим, кой ще ме защитава и т.н.

Паника от телефонни разговори, публично говорене, да съм центъра на вниманието и всички да ме гледат, да вляза в магазин и да питам нещо, разговори от типа "Как си? Какво става с теб?", Хора, които ми пишат по фейсбук "Здравей" и чакат да им отговоря и т.н.

Примерите са много и почти безкрайно разнообразни, също така не се случват всеки път, когато съм изправена пред социален контакт, но определено са по-често от при нормален човек. Хипервентилация, паника, филми, сценарии и най-лошото .. изпускам от живота. Това че съм интроверт ме кара да се 'зареждам' от времето сама и да се 'изцеждам' от времето с хора. По принцип дългите периоди на социализация са последвани от други дълги периоди на .. самота (в най-хубавия вариант на тази дума) и точно счупването на самотния период е най-трудно за мен. След като съм прекарала хубав уикенд без да говоря с никого и мисълта за това как извенъж в понеделник съм на работа, събитие и среща приятели след това .. просто ме кара да отложа всичко и да спра да съществувам.

Как се справям? - С натиск. След като се усетя, че изпускам нещо готино заради паниката и безпокойството си казвам "Добре бе, кво правиш сега?!" .. имам времето, възможността, подкрепата от някой, но просто искам да се прибера у тома. Казвам си - НЕ! Отиваш! Марш! И.. обличам екстровертните си дрехи. Внушавам си че нищо лошо не може да се случи, никой няма да си помисли всичките неща, които мисля аз и така.
Започнах да преодолявам страха от публично говорене със стажантската си програма, която основно изискваше да правя презентации в университети и културни центрове, намерих си работа, която се занимава с организиране на събития и контакта с много хора, пиша активно в блога, който ми отваря врати към много други контакти, хора и събития. Започнах все по-често да се упражнявам с екстровертните си дрехи и дори понякога се очудвам от способностите си. За първи път тази година успях да се скарам сериозно на висок тон на някой, който ме ядоса (Йей за мен, до сега не го бях правила) Все още имам проблем със small talk-а, който за мен е ужас, но и на там ще се развивам, все повече се опитвам да отговарям на съобщения с неясна цел и да вдигам на непознати номера.

Все още имам дълъг път за извървяване, но определено не е лесно. Знам, че има много хора като мен и ви казвам - излезте от зоната си на комфорт. Не може цял живот да се криете зад високи стени. Единственото нещо, което ви спира сте самите вие!

BLOGLOVIN • FACEBOOK • INSTAGRAM  • TWITTER

17 коментара

  1. Това със случайните срещи на улицата ми е добре познато. Много го мразя и колкото и да не съм интроверт, според Типологията на Майерс Бригс, трябва да призная, че често страдам от затваряне в себе си и най-обичам да си стоя сама с лудите си мисли :)
    Прекрасен пост с наистина прекрасно послание <3

    ОтговорИзтриване
  2. Толкова добре те разбирам.. Аз имам огромен проблем с "обличаането на екстроверните дрехи",а паник атаките по едно време ми бяха ежедневие. Съгласна съм,че само с натиск и излизане от зоната за комфорт има прогрес за подобрение.

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубава публикация! И аз имам подобни моменти- много мразя да разговарям с непознати, дори и по телефона! Започва едно потене, заекване, изобщо страхотна картинка!

    ОтговорИзтриване
  4. Напълно те разбирам! Аз като че ли съм изтъкана от тревожности, над които в последните няколко седмици работя доста :D Трудно е мамка му, но пък носи удоволетворение.

    ОтговорИзтриване
  5. като видя някое яко събитие, първоначално супер много се надъхвам "оле, ще отида и ще се счупя". и после идва деня на евента и си мисля "о, ще е пълно с познати, няма да си изкарам хубаво, ще си стоя вкъщи и ще stalkвам блога на мани" (примерно). иначе нямам толкова голям проблем със small talk (макар че се крия от познати по улиците), но говоренето пред хора е най-големият ми ужас. преди 3-4 години почти бях припаднала от притеснение.
    нo the saying "magic happens outside your comfort zone" ми влезе супер много под кожата и сега малко по малко се опитвам да правя "некомфортни" неща.


    ииии страхотен пост, мани, обожавам да ти чета блога. ♥

    ОтговорИзтриване
  6. Колко са ми познати всичките ситуации :) До паника не съм стигала, но бягах от социална активност като дявол от тамян. В природата ми е да казвам само неща, които си струва да бъдат казвани. В този смисъл, small talk-ът винаги ми е бил смешен за наблюдаване и ме ужасява, когато се налага да участвам. От години се уча активно да преодолея себе си и смея да се похваля с голям успех, дори първата ми реакция при покана за събитие от "не, мерси" премина през "ами ще видя, май имам други планове" и понастоящем до "защо пък не". С това животът ми определено стана по-интересен и все по-рядко съжалявам за пропуснати възможности. Присъединявам се към призива ти, всяко усилие в тази посока си струва, а спечелените преживявания и емоции многократно надхвърлят платената цена :)

    ОтговорИзтриване
  7. "Менталните проблеми" са част от глобалната промяна, която настъпва. За съжаление телата ни яко буксуват пред огромния технологичен прогрес и се получават такива неща (най-вече на емпатите). Още Ванга преди години го беше предрекла. Разбира се звуча като new age hippie freak, но съм начинаещ астролог все пак, за добро или лошо гледам всичко от такъв ъгъл. The best part is.. it all makes sense :)

    ОтговорИзтриване
  8. Естествено никой не е на 100% някой конкретен тип личност, за мен човек, който вечно се нуждае от шум и хора около себе си .. има проблем с личността си. :) Живота е готин, просто не трябва да се изпуска :P

    ОтговорИзтриване
  9. Според мен има МНОГО начини за справяне с паник атаките, просто трябва да откриеш кое действа най-добре при теб :)

    ОтговорИзтриване
  10. Да, много хора са така за жалост. Социалното безпокойство има доста измерения..

    ОтговорИзтриване
  11. Валериан, Кейт хаххаха :DD Права си за удовлетворението :P

    ОтговорИзтриване
  12. Aw! Радвам се че има вариант да четеш блога на Мани хахаха :P Натиска (дори несъзнателен) на хората е стресиращо нещо ..

    ОтговорИзтриване
  13. Йес! Живота си заслужава да бъде живян. Хубаво и спокойно ще ми е у дома, но непознатото не трябва да е страшно, а вълнуващо :}

    ОтговорИзтриване
  14. Съгласна съм, че доста голяма роля играе и технологичния прогрес, но той както добро средство за изразяване на по-затворените играе лоша роля и те затваря вътре в омагьосан кръг от който не можеш да излезеш. Аз не знам дали въобще вярвам в астрологията (хаха, сори), може би се дължи на неразбирането и като наука и .. прекаленото ми рационално мислене. Предпочитам да си обяснявам света с неща вътре в нас, отколкото с външно ..космическо/божествено/звездно решение ;) Но факта си е факт, Дева съм .. всички ме мразят хахаха :D

    ОтговорИзтриване
  15. Аз клоня повече към екстровертите, но има и нотка интроверт. Обожавам да говоря и да се запознавам с нови хора, но пък ми е притеснено преди да отида на вече насрочена среща с такъв човек. Случва се да се правя,че не виждам нчкой на улицата или да поемам в тотално различна посока, но е само ако човека ми е неприятен и искам да го избегна. Не обичам да съм сама, може да не си говорим с този насреща, но важното е да има присъствие.

    ОтговорИзтриване
  16. Здравей, имам няколко забележки, които биха могли и да не се отнасят до теб, но са си валидни по принцип. Първо, повечето хора са някъде по средата между интроверт и екстроверт - като едното преобладава съвсем леко. Второ - интроверт не е обратното на екстроверт, както и екстроверт не е обратното на интроверт. И трето - т.нар. social anxiety е действително разстройство, но както и с другите психологични състояния, доста хора обичат да си ги приписват, без реално да страдат от тях. Всъщност симптомите, които си описала ти, са една сравнително лека форма на това разстройство. Сериозните случаи на SAD са свързани с доста по-остри психологически И физиологични реакции - обилно изпотяване, учестено дишане или задушаване и много други. В никакъв случай не омаловажавам проблема ти, напротив :) Ако наистина смяташ, че имаш проблем, много би помогнало да поговориш и с някой психолог, освен всичко останало, което правиш :)

    ОтговорИзтриване
  17. Трудно ми е дa aсимилирaм стaтиятa и товa зa интро/екстроверти... Някaк нереaлно ми звучи всичкото товa.

    Aз също обичaм сaмотaтa, плaнинaтa, горaтa, тихите сбирки с приятели, но съм много комуникaтивен тип и тотaлно не рaзбирaм, кaк може човек дa имa проблем с товa. Small talk-a и всякaкви рaботи сa си съвсем ординъри тинк...

    По мейлите не личеше товa, зa което пишеш.

    ОтговорИзтриване