Да се приемеш такъв, какъвто си.

9 март 2014 г.

"Никога не забравяй какъв си, защото светът винаги ще го помни. Носи го като броня и никой няма да го използва, за да те нарани."
- Дж. Мартин "Игра на тронове"


Искам да започна този пост с уточнение, защото не искам да звучи лицемерно или като онези анорексични момичета, които разправят колко е ОК да си дебел и щастлив, при положение, че цял живот са били 42кг. Знам какво е, знам какво значи да си аутсайтдер, да ти се подиграват, да те изолират, да ти говорят зад гърба и в лицето обидни неща, да те тормозят в училище и да няма кой да те защити. Преживяла съм го, на моменти точно като в американските филми. Била съм там, сега съм тук.

Няма да ви говоря колко е ОКЕЙ да си дебел, нисък, висок, с голям нос, с/без нещо друго.. аз съм имала ЩАСТИЕТО да изглеждам по-различно от другите и СИЛАТА да го преживея. Когато си млад и си в училище тези неща, драмата и чувствата са умножени по сто. Наскоро за първи път разказах на човек, за хората, които ме тормозеха в училище, не го казах като изповед, защото не търсех подкрепа, защото вече не ми е нужна, просто го казах като шега, защото исках да излезе от мен. Разказах за момичето, което ме събуваше и ми хвърляше обувките на тавана на секцията с портретите в класната стая, за групата деца, които шушукаха зад гърба ми, че съм саката (не искам да ползвам по-грозни думи) За другите, които ми крадяха тетрадките за да нямам домашно, за подигравките, че съм "момче" защото в седми клас нямах цикъл и си криех гърдите. За всичко това и още много.
Знам, че сигурно някой от семейството ми чете това, извинявам ви се, че не съм споделила, но всеки сам си води битките, независимо от възрастта. Стоях и го търпях, ходих на училище с вдигната глава и бях това, което съм. Прогимназията мина, а с гимназията нещата не станаха кой знае колко по-добре, имах различен клас, който мразех дори още повече. Знаех, че не съм толкова умна колкото тях и усещах пренебрежението в очите им. Чувах смеха им, когато съм на дъската и не можех да кажа нищо. Опитах да имам приятели в класа си и за щастие намерих 1-2 по-човешки настроени деца, които се отнасяха по-добре с мен, но пак не бях една от тях. Пак бях аутсайдер, пак стоях сама на чина си.
Та, била съм там и оцелях през това ..пътуване успях да отсея група хора, които ги беше грижа за мен, които ми бяха приятели въпреки недъзите и недостатъците ми, хора които откриха мен, докато аз откривах себе си.

Момчета и момичета, ако нещо във вас не ви харесва - променете го, не се страхувайте да се борите за чувството да обичате себе си, ако смятате, че за да сте щастливи трябва да отслабнете - давайте, ако смятате че имате криви зъби - вземете си шини. Работете за щастието си, но помнете че ВСЕКИ има недостатъци, всеки носи товар. А за това, което не може да промените - носете го като броня! Познайте себе си, силните и слабите си страни, не се оставяйте на недостатъците ви да определят живота ви. Ако можех да посъветвам 13 годишното си Аз едно нещо - то би било това. Ако някой, някога ти се подиграе - кажи "Знам! Нали? Носа ми е огромен! За това усещам миризми толкова добре!" Никога не скланяй глава пред обидите, защото това храни злобата. Колкото повече отворковците усещат, че са ти влезли под кожата, толкова повече те тормозят.

За мен, тук, сега е важно, че не съм поела по другия път, а съм успяла по един или друг начин да преодолея случващото се. Децата са гадни, true that, но е важно ТИ, САМИЯ ТИ да не си този, който те спъва и те дърпа назад. Определено няма пряк път, тук не важат "О, бъди позитивен, всичко се оправя" глупости. Когато си в калта, в онова тъмно и прашно място в съзнанието ти света работи срещу теб. Ти си сам, сам избираш отбраната и нападението си. Щом откриеш себе си.. с всичките ти цветове, никой не може да те притежава, никой не може да те критикува, защото си уверен, защото знаеш че вече си се доказал. Недостатъците ти вече не могат да бъдат оправдание, че не си успял, че не те харесва някой, или че някой те е отблъснал. Това, че даден човек не ме намира за добра, честна, красива, способна, умна или каквото и да е било друго, не е защото .. имам 9 пръста, защото имам големи бузи или че нямам цикъл. За пораснал и открил себе си човек, това изглежда абсурдно, да се обвиняваш за тези неща, но за жалост не всеки е завършил пътя към любовта към самия себе си, някои са в началото, други по средата, а на трети им трябва съвсем малък напън за да стигнат до края.

Напъвайте.

follow, like, love

12 коментара

  1. Благодаря ти Мани за този пост ♥ Адски ме вдъхнови да променя нещата който не харесвам в себе си
    ''Момчета и момичета, ако нещо във вас не ви харесва - променете го, не се страхувайте да се борите за чувството да обичате себе си, ако смятате, че за да сте щастливи трябва да отслабнете - давайте, ако смятате че имате криви зъби - вземете си шини. Работете за щастието си, но помнете че ВСЕКИ има недостатъци, всеки носи товар. А за това, което не може да промените - носете го като броня! Познайте себе си, силните и слабите си страни, не се оставяйте на недостатъците ви да определят живота ви. Ако можех да посъветвам 13 годишното си Аз едно нещо - то би било това. Ако някой, някога ти се подиграе - кажи "Знам! Нали? Носа ми е огромен! За това усещам миризми толкова добре!" Никога не скланяй глава пред обидите, защото това храни злобата. Колкото повече отворковците усещат, че са ти влезли под кожата, толкова повече те тормозят.'' Този текст отива право на стената ми

    ОтговорИзтриване
  2. Браво!
    Малко хора успявят да преборят някакви подобни травми, аз също съм имала неприятни преживявания в училище поради други причини. Но в крайна сметка ако сме достатъчно силни накрая успяваме да се справим, намираме своя път, и те уверявам, че ако сега погледнеш тези, които са те тормозили ще видиш колко по - напред си ти. Все пак има съдба и карма на този свят, и определено всичко се връща. :)
    П.С.: Знам, че това би прозвучало много странно, и може да ти от тези хора, които не харесват зодиака, и други подобни, но виж си твоя human design. Те са няколко типа, аз открих много отговори там за себе си, изключително точен е, не е нещо, което гадае какво ще ти се случи утре, просто ти показва защо имаш такъв характер. Ето в този сайт можеш да видиш твоя дизайн - https://humandesignamerica.com/chart; а ето тук можеш да прочетеш какво значат нещата, които са изписани в дизайна ти - http://humandesign.net/basic-concepts.html :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. You are a Projector. You can be fascinated with life and how life works. You have deep insights into the lives of others and have a strong role as a leader and guide.

      haha, има готини работи, в момента го чета ;))

      Изтриване
  3. Да се чувствам ли засегната, защото цял живот не съм била повече от 41 килограма, но смятам, че е съвсем нормално да си пълничък и щастлив? :D

    Хубава публикация! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хаха, не :D Пък и е ОК да си дебел и щастлив, но целта на поста не беше това. Поста е по-насочен към тези които не са ОК с това, което са ;)
      Благодаря ти!

      Изтриване
  4. Скоро наистина не бях чела нещо по-мотивиращо. И трябва да ти кажа, че адски се възхищавам на това, че го преживяла и надраснала! Аз съм толкова емоционална, че и до днес се сривам, когато някой ми каже една дума накриво или ме погледне странно ииии изобщо започвам да си мисля какви ли не сценарий за драми в главата, само защото някой не ми е отговорил на коментар, например ххахаах
    И това е нещото, което искам да променя! Искам да спра да се вглеждам и ослушвам за мнението на хората и искам да съм непукист, който се интересува само от най-близките си приятели (4-5 на брой) и мъжа до себе си! Наречи го comfort zone, ама си я искам :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да си непукист не е хубаво, не е и нормално, а и е почти невъзможно.
      Хората казват че "не им пука" всъщност им пука повече отколкото на теб, просто е някаква отбрана. Хората сме социални и е нормално да искаме да се доказваме и харесваме, но просто е важно да разбереш какъв човек си и да се обичаш за това, да не се натоварваш с мнението на хората, а да го приемаш такова, каквото е. Ако някой те обиди и не иска да ти е приятел - вън. Винаги ще има хора, които да те харесват, такава каквато ти се харесваш. :):*

      Изтриване
  5. И аз минах през подобни ужасни ученически години. Винаги ще ги има онези ограничени хора, които не те приемат и смятат, че е по-лесно да се присмееш на различното.

    ОтговорИзтриване
  6. "знаех, че не съм толкова умна колкото тях и усещах пренебрежението в очите им." точно така се чувствах в гимназията.
    невероятен пост, ще си го принтирам и ще си го сложа в рамка. и освен че е една от най-важните публикации, на които съм попадала из блоговете, пишеш страхотно и винаги е удоволствие да ти чета нещата.

    също имаш супер сладък нос и ще го изям

    ОтговорИзтриване
  7. Била съм и слаба и дебела и нормална и не нормална,за мен е най-важно човек да се обича и да се приеме такъв,какъвто е.Не обичам фалшивите хора,които се нагаждат според другия и нямат собствено аз. Наистина е много важно ако не харесваме нещо в себе си да го отстраним,не само да приказваме,а да не правим нищо. И без да ти казвам,знаеш че поста е прекрасен,тъжен,но пълен с искреност и човечност каквито имат малко хора за жалост <3

    ОтговорИзтриване
  8. И на мен много ми хареса! Всеки има какво да вземе от тук. "...но е важно ТИ, САМИЯ ТИ да не си този, който те спъва и те дърпа назад"- квинтесенцията на поста за мен. Ето ти мотив да се обичаш! :)

    ОтговорИзтриване
  9. Много хубав и мотивиращ пост, благодаря ти! Най-важното е, че не си изневерила на себе си. Нещото, заради което и аз бях аутсайдер в училище. Да, не ми беше приятно тогаво, но сега не съжалявам :)

    ОтговорИзтриване