За климатичните настроения и миграцията на колорадските бръмбари ..

31 януари 2014 г.

Вдъхновена от поста на Нина и няколко котрааргумента реших да направя пост за времето.
Дъъ, кой не си говори за времето, кой не го интересува, все пак то е една от най-разпространените теми за разговор, ха!
Колкото и да мразя да ми е топло, ще се мъча да съм безпристрастна.

Нека започна с факта, че живеем на място в което имаме възможност да опитаме ВСИЧКИ сезони, с пълните им характеристики и особености, за мен това е най-яката опция! Да имаш щастието да знаеш какво е сняг и да е возиш на шейна и какво е топло слънце и да се препичаш на някой курорт докато не си си мръднал дупето за повече от 4-5 часа е благословия!
Тааа, нека започна хихи..

Нека да е първо лятото, ааах, лятото! Ах, скара бира, плаж, море.. ала бала, хехе. Лятото с хилядите възможности, непредвидимо и топло. Всяка година го чакаме, за отпуска, за ваканция, за живот! Дългите, топли дни, прохладните нощи, сякаш имаш време за всичко .. Дава ти толкова възможности, планина, море, безгрижие, скриваш кожусите и яхваш някой хамак. Прекрасно, нали?
Не случайно южните народи са вечно сякаш без проблеми, какво да им е, имат си разхладителни коктейли, палми и любовта е в дъното на всяка чаша. Купони, концерти, чакаш да свършиш работа за да се насладиш на вечеря на открито или да излезеш навън с приятели. Лятото сякаш само пита "Кога започваме?" .. въпросите как и къде за излишни, защото отговорите са където и да е, навсякъде, нека всичко да е по много!
От друга страна като човек, който жегата му действа по-скоро негативно мога да кажа и за другата страна на нещата. Лятото е задух, мараня, пот и неудобство. Където и да съм, винаги искам душ, всичко е лепкаво, косата ми е сплескана, трудно ми е да си поема въздух и да изляза дори до магазина, защото знам че после ще дишам като Дарт Вейдър поне 1 час. Започвам мисли за живот в хладилника, да питам дали *където и да отивам* има климатик. Да обичам течението в метрото, повече отколкото дебело дете обича торта. Да не мога да ям, да спя, защото ми е топло. Как хората стоят навън, аз получавам топлинен удар! Знаете ли как живее човек през лятото в чиито гардероб най-светлия цвят е .. черно? :D Да чакам ден, в който навън не е над 40, е като да видиш слънцето през януари. Щастие! Като заговорихме за януари .. зима, брр ..

Уупс, зима! Ах тази зима.. високи сметки, лед, грип, трудна проходимост, вечната изненада!
На някои хора им е доста трудно да преживеят зимата, гледат да не излизат за да не се сблъскат с петте ката дрехи, ръкавици, шапки и шалове, които трябва да сложат просто за да стъпят навън, после да трябва да карат по непочистените улици, да се плъзгат 30 минути по леда, докато влязат, там за където са тръгнали, кошмар! Гадна киша, целите сме в кал! Че и на всичкото отгоре да трябва да платят 100лв ток накрая на месеца.. Сякаш само на децата им харесва, ама децата нямат грижи, те имат шейна и червени бузи и нослета. Задъхани тичат по баира и "Пак, пак!!!" Да им се невиди, нямат ли усещане за студ тея ненормалници?!
Ама пък .. зима, колко от нас някога се спират да мислят за сметките и кода оранжево отвън и да усетят спокойствието, то съществува, знаете ли? Там някъде между леда и пухкавия сняг, през кишата и баира с децата. Зимата е толкова подценена и мразена, защото те кара да се спреш и да се ОПИТАШ да я разбереш. Тя е тук по много причини, повечето са сякаш само мрачни и студени, но предразполага към нещо много по-топло - близост. Докато лятото дъха на живот и забързаност, енергия, зимата е мекота, допир, усещане. Времето прекарано вкъщи е много по-ценно, защото ти дава възможност за ..топлота. За завиване под одеалцето, да почетеш, да си отвориш чаша червено вино и да отдъхнеш от забързаното лято, да поемеш хладък въздух и да се отпуснеш.
Зимата ти идва изневиделица, дните се скъсяват и спират енерциятва, която си набрал.. и е нормално някак да спреш, да не ти се излиза и да загубиш желание за живот. Важното е да не спираш, да се възползваш и да не приемаш зимата за оправдание, за спирачка. 

 ~~~~~~~~
Всеки сезон има своите особености, всеки е по-чувствителен към жега или студ, каквото и да настане или ни е много студено или ни е много топло. Всеки може да реши с кои минуси може да направи компромис. За това за щастие съществуват есента и пролетта, топлите шалове, печките, климатиците и джина с тоник.
Каквото и да е отвън не му се дайвайте, винаги може да се напиете по обяд и да не ви пука!
Нина е права - ако не можеш да се адаптираш към времето навън, било то горещо или ледено, то не е от времето, а от теб. 
Сори!

facebook | bloglovin | instragram

6 коментара

  1. Аааааааааааа!!!
    Уникален пост! Обичам го.
    Точка. :D <3
    Радвам се, че съм те вдъхновила и седна да напишеш всичко това!
    <3

    ОтговорИзтриване
  2. Много хубав лиричен пост :) Баща ми ми казваше същото нещо днес по телефона, как трябва да се нагаждаме към живота и сезоните...

    ОтговорИзтриване
  3. Много добре казано/написано! ^^

    ОтговорИзтриване
  4. вдъхновяващо, ей внимавайте с тия постове, че ще запозна да пиша по-често от колкото мисля, че трябва хаха :) много готина гледна точка мани :) като лятно дете ти казвам евала :)

    ОтговорИзтриване
  5. Промяната на сезоните винаги ни влияе,но всеки един от тях си носи своята красота и ние сме щастливци,че можем да се любуваме на всеки красив миг от тях.През пролетта ни става весело заради цъфналите дървета и чуруликането на птиците.Лятото ни се иска да се потопим в морето и да вземем енергията на слънцето.През есента пък се зареждаме с много витамини и се любуваме на багрите на дърветата, сякаш сме пред картина на художник.Зимата е рай за децата- снежни топки, пързалки очакване на Коледа и подаръци, мечта за ново начало...всичко това е толкова красиво!

    ОтговорИзтриване
  6. You had me at "бира, скара, плаж". :D Ако добавим и един джин с тоник и белот, йееее! :D
    А за зимата съм напълно съгласна с теб! Но в тази мизерия в БГ, където хората им спират тока и плащат надути сметки за парно, някак си ги разбирам защо я мразят. :D

    ОтговорИзтриване