Лирически отклонения

21 януари 2013 г.

Трудно е да не харесваш произведенията на Едгар Алан По, ако си влюбен в тъмнината. Не знам дали бих твърдяла че това е любимото ми стихотворение на света, но със сигурност е любимото ми негово. Прилагам (и препоръчвам) оригиналния вариант, но и превода е готин.

                Сам

От детство бях си по-различен
от другите и непривичен
бе погледът ми, а очите
от свой вир черпеха сълзите.
От място собствено струеше
тъгата ми и трудно беше
да свиря с други бодра нота.
Обичах всичко сам в живота.
Но после, после в зората
на пътя ми трънлив, недрата
на естеството се откриха
пред мен и тайна ми дариха:
тайна, скрита във потока,
във скалата най-висока
и във слънцето от злато,
потъмняло в късно лято,
във светкавица небесна,
дето преди миг ме стресна,
във гърма и урагана,
и във облак, който стана
(както свода бе в лъчи)
демон в моите очи.


_________________________________________________

Alone

From childhood's hour I have not been
As others were; I have not seen
As others saw; I could not bring
My passions from a common spring.
From the same source I have not taken
My sorrow; I could not awaken
My heart to joy at the same tone;
And all I loved, I loved alone.
Then-in my childhood, in the dawn
Of a most stormy life-was drawn
From every depth of good and ill
The mystery which binds me still:
From the torrent, or the fountain,
From the red cliff of the mountain,
From the sun that round me rolled
In its autumn tint of gold,
From the lightning in the sky
As it passed me flying by,
From the thunder and the storm,
And the cloud that took the form
(When the rest of Heaven was blue)
Of a demon in my view.

Публикуване на коментар