По дяволите!

23 януари 2011 г.

По дяволите да върви безочието в България, по дяволите журналистите, които извръщат глава пред реалния живот, по дяволите тъпите безмозъчни псевдо-националисти, по дяволите политиците и техните подчинени, по дяволите ниските ни заплати и ниския ни морал, по дяволите Слави Трифонов, Бойко Борисов и други национални 'герои'. По дяволите липсата ни на самоуважение и гражданска позиция! По дяволите хомофобите, мъжете, които бият жените си, по дяволите жените, които ги търпят. ПО ДЯВОЛИТЕ ДА ВЪРВИ ХРОНИЧНАТА НИ ВРОДЕНА НАРОДНА СЛЕПОТА! Защото сме научени да си мълчим, да траем, да търпим. Да чакаме едва ли не някой да ни подари печелившия фиш от тотото! По дяволите да си стоим на гъза и да недоволстваме докато не правим нищо, да се връщаме всяка божа вечер скапани от бачкане, да пием една ракия, и да си легнем да спим, а утре - пак.

Защо всеки тук толкова много разбира от всичко - политика, футбол, музика и ебане, а никой нищо не прави като хората?Защото, както казва баща ми, на калпава ракета - космоса и е крив! Само тук и само при нас най-малко пари се дават за образование и култура, а най-много за алкохол и цигари. Колко е грозно самотна майка лапнала цигара от 5лв. пакета нямаща 1 лев да даде на детето си за подвързия на учебниците 3та ръка? И какво очакваме? По-светло бъдеще? Единствената светлина ще бъде тази от почти угасналия фас в пепелника ни наречен живот. Защото ние се ИЗСИРАМЕ върху всичко хубаво, защото ние никога няма да сме ЕВРОПА и завинаги ще си останем 3та ръка, без подвързия. Белите ни листа ще се пилеят и страниците никога няма да си дойдат на мястото, защото ние така си го направихме. Защото сме родени слепи и слепи ще останем.

АМИН!

Unbroken.

15 януари 2011 г.

- Съблечи се.

- Не искам.

- Защо?

- Знаеш защо. Не е заради теб. Просто не искам да ме гледаш.

- Ако изгася лампите по-добре ли ще се чувстваш?

- Не се чувствам добре и на тъмно. Белезите все още ще са там, знаеш няма да изчезнат дори и да си затвориш очите. Не искам да го правя.

- Аз и не искам да те карам на сила. Просто искам да те почувствам. Познаваш ме прекалено добре - знаеш че няма да направя нeщо, с което да те нараня.

- Не разбираш ли, че съм наранена достатъчно? Това не са просто следи от някакъв скалпел, който някъде, някога се е разхождал по тялото ми, това са онези прозрачни места по кожата ми, през които можеш да надникнеш в душата ми. Те ще са вечно тук за да ми напомнят колко повредена съм.. повредените хора са най-опасни, защото знаят, че могат да преживеят всичко. Дори и теб.