Unbroken.

15 януари 2011 г.

- Съблечи се.

- Не искам.

- Защо?

- Знаеш защо. Не е заради теб. Просто не искам да ме гледаш.

- Ако изгася лампите по-добре ли ще се чувстваш?

- Не се чувствам добре и на тъмно. Белезите все още ще са там, знаеш няма да изчезнат дори и да си затвориш очите. Не искам да го правя.

- Аз и не искам да те карам на сила. Просто искам да те почувствам. Познаваш ме прекалено добре - знаеш че няма да направя нeщо, с което да те нараня.

- Не разбираш ли, че съм наранена достатъчно? Това не са просто следи от някакъв скалпел, който някъде, някога се е разхождал по тялото ми, това са онези прозрачни места по кожата ми, през които можеш да надникнеш в душата ми. Те ще са вечно тук за да ми напомнят колко повредена съм.. повредените хора са най-опасни, защото знаят, че могат да преживеят всичко. Дори и теб.



1 коментар

  1. По тази тема имам различно схващане.Но не искам да говоря сега.Настроението ми е различно.Бих искала музика.

    ОтговорИзтриване