Душевно самобичуване.

6 октомври 2010 г.

Винаги съм си мислела, че хората имат естествена нужда от страдание. Съзнателно или не винаги предизвикват агония в живота си. Не знам на какво се дължи, но рано или късно винаги всеки се озовава в онази редовна душевна дупка, където явно времето е спряло (както явно и мозъка им) и сами копаят надолу. Сякаш са гадни малки мазохисти и им е кеф да са там в калта, в гадорията и мизерията.
-Депресиран/а съм, остави ме.
-Е, мене ме боли фара..

Не, наистина. 98% от хората твърдящи, че са "депресирани" са плод на усилено и продължително самофилмиране с тъжни романтични филми, Браян Адамс и книги на ПауУ КоелЮ.



Като ги попиташ какво им има и редовния отговор е "Ти/никой/той/тя/то/баба ми/ не ме разбира, остави ме на мира!" Ответната ми реакция е продължително мигане и ругаене на ум. Някои вече толкова им е кеф да се само-е*ат-в-гъза, че тъпото им патетично състояние става константа и накрая вече и те сами не знаят за какво са се сдухали in the first place. Винаги всичко започва от състоянието "Живота ми е ужасен, защото _______ ." и на празното място се слагат изрази като "съм дебела, никой не ме обича, никой не го е грижа са мен, нямам пари, гаджето ме заряза, Пенчо е лицемер или Мария спа с най-добрия ми приятел" О, ДА ВИ ИМАМ ВСИЧКИТЕ ПРОБЛЕМИ.. СЕРИОЗНО!

Когато човек се замисли, през колко помия е преминал през живота си ..и колко е драматизирал около маловажни неща, направо му иде да си избоде очите с банан. Скъпи тъжни и неразбрани хора, проблемите ви са глупост, живота ви е толкова  маловажен на фона на света и вашите душевни терзания са нечий прекрасен сън, защото половината свят си мечтае за живот като вашия.

Знам, че всеки човек съди по себе си за всичко и ако най-лошото, което ти се е случвало до 20 годишна възраст е гаджето да те зареже и на 21 претърпиш ампутация на крак, тъпото зарязване ще ти се струва като детска игра.

Гледайте положително на живота, ампутацията тепърва ви предстои.

По случай новата учебна година.

2 октомври 2010 г.

Йе. 2ри курс. За втори път.

Явно ми върви да преповтарям (или евентуално потретям) какви ли не неща тая година.

Чакам да стане време да ходя на работа докато примирам от глад и слушам изключително забавна песничка в която се пее "I hate everyone .." Доста тъпо се получи днес. Не отидох на тъпия тату фест, в който тая година се надявах да видя малко съспеншън и разни други откаченячески неща, но няма значение.. не ти трябва да ходиш по тату фестове да си готЯн татуиран и надупчен изрод (който (иди-дойди) очевидно съм).

Тей като сега си имам нов блог и от опит знам, че съм доста досадна за четене, защото мислите ми постоянно се вихрят като ненормални в полу-празната ми тиква, няма да ви тормозя повече. Пък и мисля, че си намерих нова жертва .. типа който си е отворил вратите на голфа пред блока ми и е надул Силиконя на макс.

Довижданйе. Другия път нещо по интересно.

Булшитология.

1 октомври 2010 г.

Една от любимите ми думи всъщност. Тотално описва науката за мен.

Трети блог, надявам се на късмет, въпреки че мразя числото три. Първите 2 блога си отидоха безсрамно в следствие на булшитологията и сега се мъча да да не избода очите си, а да напиша нещо като за 'добър ден'.

Първия ми блог всъщност беше доста добър. Харесвах си го. Не знам защо го изтрих, дори вече не помня. Проблема е, че понякога просто ми прещраква и изчезвам. Харесва ми. Непредсказуемо е! УАУ.

Но както казва Крис:

НЕ МИ: