Това не е Мюзик Айдъл.

15 ноември 2010 г.



Ели е на 28 години.. и страда. Страда както много други българи, страда и това не я прави специална в мъката и. Вярно е. Има всякакъв вид страдание.. и аз съм страдала и ти си страдал, но защо днес пиша за Ели? Защо не пиша за другите милиони българи, наши братя и сестри, който са болни, които им е тежко, чиито живот гасне, точно както на Ели. В един или друг смисъл всички се нуждаем от помощ, подадена ръка, разбиране, съпричастност. Но никой като Ели не се нуждае от съжаление, сълзи и "Ох, горкото дете". Това нито ще и помогне, нито ще и даде надежда, това няма да промени утрешния ден за нея. Срещала съм погледи от този тип цял живот. И аз като Ели съм се нуждаела отчаяно от подадена ръка, лъч светлина, вяра, че след няколко часа ще се събудя и ще съм жива. Никой не може да ти даде гаранция, когато си болен, никой няма да иска да ти направи застраховка живот, тъжно нали? Поплачете си над съдбата на Ели, поплачете си над съдбата на болните и изоставени деца в сиропиталищата, бършете сълзи пред шоута като "Байландо" и "Великолепната шесторка", които ги дават по едно и също време и се надпреварват, кой ще спечели повече сълзички.. съберете сълзите си и мъката си в едно шишенце и ги пратете на децата.. да те ще знаят, че вас ви е грижа, дарете 1 лев на дете в беда - подарете му малък шейк от Макдоналдс. КОЛКО СТЕ ЩЕДРИ! Чувствате ли се по-добре сега - като знаете, че Ели е останала с 20см. тънко черво, а по принцип е имала като вас цели 6-7 метра? Чувствате ли се по-добре като знаете, че Ели се храни само с една огромна игла по венозен път? А вие докато вечеряте пържени картофи и кюфтета роните сълзи върху дистанционното. Тъпо нали? Дайте на Ели 4-5 метра от червата си пълни с кюфтета и картофи.. ей така, защото историята и ви е трогнала.

Не знам дали хората някога ще станат по-добри. Не знам кога хората ще спрат да мрънкат за заплатите си, болежките си и ще погледнат на живота си като уникален дар, който Ели и много други хора са на път да загубят. Ели не се нуждае от много, тя не иска заплатата ви, не иска болежките ви, не иска живота ви - тя иска своя живот, своята заплата, своите стари болежки и ожулени колена.. иска своята стара усмивка и хората да спрат да я гледат с престорена тъга, която на сутринта ще бъде изчезнала. Ние не искаме мъката ви, искаме отделено време да разберете и да предадете нататък каузата на тези хора. Волята и желанието им за живот .. да, те го имат - това са най-силните хора живели някога. Подарете им време. Време за живот и усмивки, за живот в още усилена борба с болестта и мъката .. на пук на всичко и всички. Тези хора ще живеят вечно.

Публикуване на коментар