Artquake.

9 ноември 2010 г.

Смятам се за най-АНТИкреативния човек на земята. Нямам никакво въображение, ама никакво.. дори не знам как все още функционирам. Мога да нарисувам нещо хубаво само, ако следвам схема или имам шаблон. Мога да си представя красива гледка, само ако съм я виждала или съединя части от нещо виждано. Мога да пиша, ако имам точна представа за описанието или реална случка. Мога да съчетая цветове и дрехи, само ако съм ги виждала в подобна комбинация.

Не мога да съм новатор, не мога да дочакам музата на вдъховението. Мога само да навръзвам дочути красиви думи от пространството и да ги накарам да изглеждат различно. Аз съм като ксерокс машина или някакъв принтер, който бълва ли бълва копия и емоции взаимствани от някъде другаде. Трябва да съдят живота ми за плагиатство.

Не знам дали по този начин имам някакъв шанс за оцеляване в джунглата наоколо, но предполагам че ще ми е доста трудно. Предполагам също, че това е и причината за мен най-великите хора да са артистите. Изкуството е висша форма на живот, която за мен ще остане завинаги непонятна.

1 коментар

  1. Не са дочути и навързани.Така излизат отдушата и сърцето ми.Това ми диктуват те.

    ОтговорИзтриване