Душевно самобичуване.

6 октомври 2010 г.

Винаги съм си мислела, че хората имат естествена нужда от страдание. Съзнателно или не винаги предизвикват агония в живота си. Не знам на какво се дължи, но рано или късно винаги всеки се озовава в онази редовна душевна дупка, където явно времето е спряло (както явно и мозъка им) и сами копаят надолу. Сякаш са гадни малки мазохисти и им е кеф да са там в калта, в гадорията и мизерията.
-Депресиран/а съм, остави ме.
-Е, мене ме боли фара..

Не, наистина. 98% от хората твърдящи, че са "депресирани" са плод на усилено и продължително самофилмиране с тъжни романтични филми, Браян Адамс и книги на ПауУ КоелЮ.



Като ги попиташ какво им има и редовния отговор е "Ти/никой/той/тя/то/баба ми/ не ме разбира, остави ме на мира!" Ответната ми реакция е продължително мигане и ругаене на ум. Някои вече толкова им е кеф да се само-е*ат-в-гъза, че тъпото им патетично състояние става константа и накрая вече и те сами не знаят за какво са се сдухали in the first place. Винаги всичко започва от състоянието "Живота ми е ужасен, защото _______ ." и на празното място се слагат изрази като "съм дебела, никой не ме обича, никой не го е грижа са мен, нямам пари, гаджето ме заряза, Пенчо е лицемер или Мария спа с най-добрия ми приятел" О, ДА ВИ ИМАМ ВСИЧКИТЕ ПРОБЛЕМИ.. СЕРИОЗНО!

Когато човек се замисли, през колко помия е преминал през живота си ..и колко е драматизирал около маловажни неща, направо му иде да си избоде очите с банан. Скъпи тъжни и неразбрани хора, проблемите ви са глупост, живота ви е толкова  маловажен на фона на света и вашите душевни терзания са нечий прекрасен сън, защото половината свят си мечтае за живот като вашия.

Знам, че всеки човек съди по себе си за всичко и ако най-лошото, което ти се е случвало до 20 годишна възраст е гаджето да те зареже и на 21 претърпиш ампутация на крак, тъпото зарязване ще ти се струва като детска игра.

Гледайте положително на живота, ампутацията тепърва ви предстои.

Публикуване на коментар