Just wondering..

25 ноември 2010 г.


- За какво мислиш?

- Чудя се..

- Какво толкова се чудиш?

- Чудя се дали ти виждаш света както аз го виждам. Съвсем буквално.. дали моето розово е като твоето розово, дали синьото небе през чуждите очи изглежда така, както аз го виждам.

- Това са глупости, всички знаем цветовете.

- Да, знам, но дали от малки не сме закърмени да вярваме, че всичко е такова, каквото го виждаме.. Дали цветовете на дъгата през твоята призма изглеждат различно, дали аз казвам думата 'червено' на цвят, който в твоите очи изглежда различно - примерно като това на което аз казвам 'жълто', ти няма от къде да знаеш, също и аз. Няма и как да ги сравним, няма как да разберем. Мечтата на живота ми е да видя през чужди очи, с чужди мозъчни рецептори. Искам да си сложа човешка маска.. една различна идея за света. Искам просто червените ти пълни устни да придобият нов, различен смисъл.

Това не е Мюзик Айдъл.

15 ноември 2010 г.



Ели е на 28 години.. и страда. Страда както много други българи, страда и това не я прави специална в мъката и. Вярно е. Има всякакъв вид страдание.. и аз съм страдала и ти си страдал, но защо днес пиша за Ели? Защо не пиша за другите милиони българи, наши братя и сестри, който са болни, които им е тежко, чиито живот гасне, точно както на Ели. В един или друг смисъл всички се нуждаем от помощ, подадена ръка, разбиране, съпричастност. Но никой като Ели не се нуждае от съжаление, сълзи и "Ох, горкото дете". Това нито ще и помогне, нито ще и даде надежда, това няма да промени утрешния ден за нея. Срещала съм погледи от този тип цял живот. И аз като Ели съм се нуждаела отчаяно от подадена ръка, лъч светлина, вяра, че след няколко часа ще се събудя и ще съм жива. Никой не може да ти даде гаранция, когато си болен, никой няма да иска да ти направи застраховка живот, тъжно нали? Поплачете си над съдбата на Ели, поплачете си над съдбата на болните и изоставени деца в сиропиталищата, бършете сълзи пред шоута като "Байландо" и "Великолепната шесторка", които ги дават по едно и също време и се надпреварват, кой ще спечели повече сълзички.. съберете сълзите си и мъката си в едно шишенце и ги пратете на децата.. да те ще знаят, че вас ви е грижа, дарете 1 лев на дете в беда - подарете му малък шейк от Макдоналдс. КОЛКО СТЕ ЩЕДРИ! Чувствате ли се по-добре сега - като знаете, че Ели е останала с 20см. тънко черво, а по принцип е имала като вас цели 6-7 метра? Чувствате ли се по-добре като знаете, че Ели се храни само с една огромна игла по венозен път? А вие докато вечеряте пържени картофи и кюфтета роните сълзи върху дистанционното. Тъпо нали? Дайте на Ели 4-5 метра от червата си пълни с кюфтета и картофи.. ей така, защото историята и ви е трогнала.

Не знам дали хората някога ще станат по-добри. Не знам кога хората ще спрат да мрънкат за заплатите си, болежките си и ще погледнат на живота си като уникален дар, който Ели и много други хора са на път да загубят. Ели не се нуждае от много, тя не иска заплатата ви, не иска болежките ви, не иска живота ви - тя иска своя живот, своята заплата, своите стари болежки и ожулени колена.. иска своята стара усмивка и хората да спрат да я гледат с престорена тъга, която на сутринта ще бъде изчезнала. Ние не искаме мъката ви, искаме отделено време да разберете и да предадете нататък каузата на тези хора. Волята и желанието им за живот .. да, те го имат - това са най-силните хора живели някога. Подарете им време. Време за живот и усмивки, за живот в още усилена борба с болестта и мъката .. на пук на всичко и всички. Тези хора ще живеят вечно.

Program Files

12 ноември 2010 г.

По образ и подобние на разни други блогъри и аз правя подобна статийка за най-използваните неща, наръгани в моята папка program files. Явно е мУдЯрно, така че и аз да се включа.. и без това напоследък не ми идва нищо интересно за писане/размишляване и .. те така.

Avira е първото нещо, което слагам на компютъра си след преинсталация. Дълги години бях с NOD32, нямах оплаквания, но просто ми писна през няколко месеца да търся ключове, кракове, програми за хакване на антивирусна (колко тъпо звучи) и т.н. така че спрях да се занимавам. Вярна до гроб, стабилна, лека и безплатна антивирусна програма без която не мога.




Google Chrome. Защо Хром ли? Защото (може и да не съм права, но) е лек. Или по-специфично - по-лек от firefox. Защото има супер удобни за мен extensions, които се понасят доста леко от браузъра. Неизменна част от хорама ми са last.fm free music player, chrome reader, chromed bird, facebook photo zoom, fastestchrome, google mail checker, tumblr dashboard. Ползвам го вече година и няма на къде да бъда по-доволна. Препоръчвам.

WinAmp. Наречетеме задръстена, старомодна, глупава и какво ли още не, но от първия ми компютър до сега използвам WinAmp, за кратко съм го заменяла със Songbird и iTunes, но винаги си се връщам при него. Таговете на песните ми са прекалено зле и аз съм прекалено мързелива да ги оправям и за това се отказах от iTunes преди време, а след тъпото държане на Songbird под windows просто ми се отщя (за справка - използвах songbird по времето, когато бях с linux). Новия скин изглежда прилично, от качество на звук не разбирам (и сигурно ми личи), затова съм напълно удовлетворена от програмата. Използвам я винаги в комбинация с last.fm scrobbler.

GOM Player е също едно що-годе ново попълнение в програмите ми. Достойно и очевидно замени BS Player-а, който използвах дълги години. Качеството на самия плеър си личи с просто око при сравнение с други плеъри и с малко лични настройки от моя страна GOM се превърна в една от най-любимите ми и използвани програми. 80% от времето ми на компютъра е прекрано в гледане на филми и сериали така че си ми е редовно включен. Рядко смъквам HD качества, но съм забелязала че яко насича ако ги пускам през него. Може и проблемът да е в моя телевизор.



RocketDock. Мразя да имам икони по десктопа. Просто не ги понасям, за това решението за мен е Rocketdock + Avedesk. Това което ми харесва е че мога да персоанализирам иконите по какъвто си искам начин. Признавам си, че съм абсолютен маниак на дема десктопа ми и винаги си играя по 100 часа за да направя всичко в тон. Програмата отговаря на всичките ми изисквания от такъв тип десктоп приложение. И изглежда ето толкова прекрасно: Screenshot-1 ; Screenshot-2



Picasa. Бърза, удобна, прекрасен интерфейс, лесна за настройване. С един клик имате достъп до всички снимки на компютъра си, едит, ъплоудване на албуми в сайта, хронология на снимките, постоянно синхронизиране с избраните директории и/или целия компютър, тагване на лица, местонахождения. Прекрасна е. Нямам думи. Естесвения и редовен проблем напрограми от този вид с мърдащите гифчета или поне аз нещо не съм открила правилни настройки. Идея си нямам. Определено, ако не сте я пробвали - сега е времето.



FileHippo. UpdateChecker-а подържа всички програми в компютъра ми до най-актуалната възможна версия + бета версиите. Програмата автоматично ти съобщава, когато имаш ъпдейт и веднага те пренасочва към сайта си за да ги свалиш. Доста полезна за мен и предполагам още много хора.



Evernote е много приятна за използване програма за всякакви бележки, to-do листове, идеи и какво ли още не. Може супер лесно да се драг-ва всякаква медия от компютъра или сайтове в самата бележка. Можете дори да запазвате цели уеб страници, текстове, домашни, чернови. Страхотна е. От първото и отваряне супер много се зарибих и си я използвам доста често по всякакви случаи. Особено ако сте човек, който има тенденцията да забравя всичко (като мен) това е едно от най-полезните за вас приложения. Заслужава си да и хвърлите едно-две очи.

Artquake.

9 ноември 2010 г.

Смятам се за най-АНТИкреативния човек на земята. Нямам никакво въображение, ама никакво.. дори не знам как все още функционирам. Мога да нарисувам нещо хубаво само, ако следвам схема или имам шаблон. Мога да си представя красива гледка, само ако съм я виждала или съединя части от нещо виждано. Мога да пиша, ако имам точна представа за описанието или реална случка. Мога да съчетая цветове и дрехи, само ако съм ги виждала в подобна комбинация.

Не мога да съм новатор, не мога да дочакам музата на вдъховението. Мога само да навръзвам дочути красиви думи от пространството и да ги накарам да изглеждат различно. Аз съм като ксерокс машина или някакъв принтер, който бълва ли бълва копия и емоции взаимствани от някъде другаде. Трябва да съдят живота ми за плагиатство.

Не знам дали по този начин имам някакъв шанс за оцеляване в джунглата наоколо, но предполагам че ще ми е доста трудно. Предполагам също, че това е и причината за мен най-великите хора да са артистите. Изкуството е висша форма на живот, която за мен ще остане завинаги непонятна.

Да ти разбият (сърцето) лицето.

3 ноември 2010 г.

Странно нещо са човешките отношения. Странно нещо е любовта. Всеки говори толкова много за нея. Дори и тези които не са я изпитвали, дори и тези които не вярват в нея. А тя самата кара хората да губят разсъдъка си, кара хората да губят живота си. Много се е изписало и казвало за нея. Светът е пълен с клишета, афоризми, съчинения, романи за нея. Възпявана е от най дълбока древност. Пее се за красота и хармония, за вяра и уважение.. за щастие. А какво става когато ги изгубим, какво става когато объркаме любовта със зависимостта, с гнева, с болката. Кога обичаш толкова много, че започва да те боли? Кога нараняваш толкова много че започваш да мразиш? Кога минава тънката граница и виждаш как не само нараняваш психически, но и физически. Какво става когато ти разбият сърцето, а какво става когато разбият и лицето заедно с това. Как се стигна до там никой не знае но вече не виждаш любовта в очите му, виждаш само злобата, неприазъна. Сълзи и кръв се стичат по лицето ти, но не знаеш кое от двете боли повече. Възможно ли е някой да ти казва че те обича, да те обича, но да ти причинява това. Дали това е същия човек в който се влюби преди години, или неговия образ в счупеното огледало казващо 'нещастна любов'. Не можеш да го оставиш, та той е малко момче загубило се по пътя за вкъщи... но и не можеш да бъдеш с него защото може да погуби и теб. Казват че човек обича когато поставя нуждите на другия пред своите собствени. От какво се нуждаеш ти? Нима не се нуждаеш от само малко .. МАЛКО любов и уважение. Толкова ли много искаш? В замяна на твоите искания получаваш шамари, ритници и ругатни 'курва' 'жалка си' 'без мен си нищо' 'обичам те'. Звучи невероятно казано в такава последователност, но такъв е животът. Докато се усетиш за пореден път си събираш багажа и се изнасяш. Зад теб ектят викове и звукът от счупени чаши и чинии. Дъждът отвън измива кръвта и сълзите, но болката остава. Минава време, той те моли на колене да се върнеш отново, моли те .. и е искрен. Връщаш се отново, търпиш отново, плачеш отново. Какво те кара да се връщаш пак и пак когато вече няма смисъл. Какво те кара да извиниш тези постъпки за пореден път. Нима го заслужава? Нима ти го заслужаваш? Всичко отстрани изглежда толкова просто 'остави го' ти казват 'не се връщай, не прощавай отново'. Та аз не се връщам, защото го обичам, мразя го .. мразя го за това и никога няма да му простя, връщам се, защото съм зависима, защото за мен няма друг живот освен този, за мен няма друга любов освен тази.

Обичам те! Завинаги твоя,
Нещастната любов.
____
Денонощна гореща телефонна линия за хора, пострадали от насилие – 02/981 76 86



Вдъхновено от моя много добра приятелка. Писано преди много време. 
Обичам те, мила моя! 

Душевно самобичуване.

6 октомври 2010 г.

Винаги съм си мислела, че хората имат естествена нужда от страдание. Съзнателно или не винаги предизвикват агония в живота си. Не знам на какво се дължи, но рано или късно винаги всеки се озовава в онази редовна душевна дупка, където явно времето е спряло (както явно и мозъка им) и сами копаят надолу. Сякаш са гадни малки мазохисти и им е кеф да са там в калта, в гадорията и мизерията.
-Депресиран/а съм, остави ме.
-Е, мене ме боли фара..

Не, наистина. 98% от хората твърдящи, че са "депресирани" са плод на усилено и продължително самофилмиране с тъжни романтични филми, Браян Адамс и книги на ПауУ КоелЮ.



Като ги попиташ какво им има и редовния отговор е "Ти/никой/той/тя/то/баба ми/ не ме разбира, остави ме на мира!" Ответната ми реакция е продължително мигане и ругаене на ум. Някои вече толкова им е кеф да се само-е*ат-в-гъза, че тъпото им патетично състояние става константа и накрая вече и те сами не знаят за какво са се сдухали in the first place. Винаги всичко започва от състоянието "Живота ми е ужасен, защото _______ ." и на празното място се слагат изрази като "съм дебела, никой не ме обича, никой не го е грижа са мен, нямам пари, гаджето ме заряза, Пенчо е лицемер или Мария спа с най-добрия ми приятел" О, ДА ВИ ИМАМ ВСИЧКИТЕ ПРОБЛЕМИ.. СЕРИОЗНО!

Когато човек се замисли, през колко помия е преминал през живота си ..и колко е драматизирал около маловажни неща, направо му иде да си избоде очите с банан. Скъпи тъжни и неразбрани хора, проблемите ви са глупост, живота ви е толкова  маловажен на фона на света и вашите душевни терзания са нечий прекрасен сън, защото половината свят си мечтае за живот като вашия.

Знам, че всеки човек съди по себе си за всичко и ако най-лошото, което ти се е случвало до 20 годишна възраст е гаджето да те зареже и на 21 претърпиш ампутация на крак, тъпото зарязване ще ти се струва като детска игра.

Гледайте положително на живота, ампутацията тепърва ви предстои.

По случай новата учебна година.

2 октомври 2010 г.

Йе. 2ри курс. За втори път.

Явно ми върви да преповтарям (или евентуално потретям) какви ли не неща тая година.

Чакам да стане време да ходя на работа докато примирам от глад и слушам изключително забавна песничка в която се пее "I hate everyone .." Доста тъпо се получи днес. Не отидох на тъпия тату фест, в който тая година се надявах да видя малко съспеншън и разни други откаченячески неща, но няма значение.. не ти трябва да ходиш по тату фестове да си готЯн татуиран и надупчен изрод (който (иди-дойди) очевидно съм).

Тей като сега си имам нов блог и от опит знам, че съм доста досадна за четене, защото мислите ми постоянно се вихрят като ненормални в полу-празната ми тиква, няма да ви тормозя повече. Пък и мисля, че си намерих нова жертва .. типа който си е отворил вратите на голфа пред блока ми и е надул Силиконя на макс.

Довижданйе. Другия път нещо по интересно.

Булшитология.

1 октомври 2010 г.

Една от любимите ми думи всъщност. Тотално описва науката за мен.

Трети блог, надявам се на късмет, въпреки че мразя числото три. Първите 2 блога си отидоха безсрамно в следствие на булшитологията и сега се мъча да да не избода очите си, а да напиша нещо като за 'добър ден'.

Първия ми блог всъщност беше доста добър. Харесвах си го. Не знам защо го изтрих, дори вече не помня. Проблема е, че понякога просто ми прещраква и изчезвам. Харесва ми. Непредсказуемо е! УАУ.

Но както казва Крис:

НЕ МИ: